Царството на зелениката и Марина река в Странджа

Няма нищо по-очарователно от спонтанните пътувания. В почивните дни през месец май 2019 г. се "гмурнахме" малко на шега в Странджа, която е красива, зелена и пленителна.
Първата вечер се отправихме към с.Граматиково, където и нощувахме - в Ловна резиденция "Астея". Преди години бях там и в информационно-посетителския център "Горска сбирка" в центъра на селото разгледах експозицията "Редки и защитени видове в Странджа".Там можете да се запознаете с редки и вечнозелени растения, да прочетете повече за планината и да се забавлявате, научавайки нови факти. Отделено е внимание и на мановия мед чрез специален модул. Можете да разберете как се произвежда той, какво лекува, какво го отличава от другите видове мед. Освен това ще получите и ценна информация за посетителски маршрути, които можете да преминете, за да видите още по-голяма част от Странджа. Ако сте от любопитните и любознателните, ще ви трябва час - толкова е интересно и забавно, че няма да ви се излиза от тук.
На следващия ден от с.Граматиково поехме към с.Кондолово, за да преминем по еко пътека "Царството на зелениката". Изключително приятно изживяване! Нужни са ви около 2 часа и половина, за да я изминете, общата й дължина е 4,40 км. Маршрутът е лек, красотата е пленяваща,а освен това пътеката е осеяна с множество информационни табели с интересни факти за растения и животни, които се срещат тук, както и с няколко забавни информационни игри.
Зелениката цъфти през месец май и юни и в момента на нашето преминаване тя е истинска наслада за окото. Тя е растителен вид от епохата на Терциера, който обхваща периода от измирането на динозаврите до началото на последния ледников период. Зелениката се е запазила само в Странджа и Кавказ. Ето защо, напълно заслужено, ежегодно се провежда Фестивал на зелениката през месец май на територията на общините Малко Търново и Царево и е съпътстван с откриване на нови интерпретативни маршрути и туристически обекти и разбира се с веселие около базар с местни традиционни продукти. Малко известен факт е, че зелината е отровна, а медът от нея- слабо отровен.
Ние за малко да се заблудим при табелите "Лек маршрут" и "Тежък маршрут". Вместо да ни упътят,те щяха да ни объркат,но ние не се даваме лесно. Най-важно е да се следи маркировката-в случая това са 3 хоризонтални ленти-бяла, синя, бяла.Цялата пътека в момента е осеяна със зелениката и тя също ни беше пътепоказател.
Странджа е дом на разнообразни видове дървета, храсти, птици, влечуги, насекоми...Тук растат благун, бук, горун, цер, габър, липа и др. По пътеката срещнахме източен бук на 350 год. Планината е дом на бялка, дива котка, кълвач, катерица, невестулка.
Маршрутът е кръгов, което означава, че на финала се озовахме на старта на нашата разходка,където оставихме колата.Купихме си така любимия ни манов мед и продължихме.
Следващата ни спирка беше с.Варвара, където "При Димо" за пръв път опитахме зарган и си облизахме пръстите, а след това поехме към Ахтопол. Пренощувахме в любимото ни хотелче "Агата бийч", а за следващия ден бяхме предвидили защитена местност "Марина река"-своеобразен жив музей на терциерна Европа. Това е нашият втори опит да намерим класната стая на открито и да научим нещо ново. Първият опит беше през зимата и завърши с голям страх и бърз ход обратно към колата, тъй като шумовете в гората често предвещават поява на някой недружелюбен горски обитател, на когото, без да искаме, сме нарушили спокойствието. Този път обаче всичко беше тихо и спокойно и с удоволствие изминахме маркираното трасе от 1200 м. По протежението на познавателната пътека се срещат горун, бук, благун и цер, като горунът преобладава.Информационните табели са 11 на брой и са посветени на:1.Горите 2. Европейски сухи пиренови съобщества 3.Бозайници 4.Птици 5.Риби,земноводни и влечуги 6.Западнопонтийски букови гори 7.Защитена местност Марина река 8.Почви 9.Древните растения-реликтите 10.Реката и потайните безгръбначни обитатели 11.Пътуване в миналото . Финалът на тази приятна разходка е класната стая сред дърветата. Ние не я видяхме првоначално, продължихме напред, но тъй като маркировката и табелите свършват, се върнахме обратно и я зърнахме малко навътре в гората. Направени са дървени чинове и черна учебна дъска. Върнахме се в миналото за миг и си представихме колко хубаво би било да се учи, поне от време на време, сред природата.
Маршрутът е подходящ за изминаване през всички сезони, дори през зимата, защото тук обичайно големи и тежки зими няма, а и пътеката е лесна за преминаване и не би затруднила никого.
Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!
Коментари
Място за Вашия коментар: