Царството на зелениката и Марина река в Странджа

Няма нищо по-очарователно от спонтанните пътувания. В почивните дни през месец май 2019 г. се потопихме в дебрите на Странджа, която е красива, зелена и пленителна.
Първата вечер се отправихме към с.Граматиково, където и нощувахме - в Ловна резиденция "Астея". Преди години бях там и в информационно-посетителския център "Горска сбирка" в центъра на селото разгледах експозицията "Редки и защитени видове в Странджа".Там можете да се запознаете с редки и вечнозелени растения, да прочетете повече за планината и да се забавлявате, научавайки нови факти. Отделено е внимание и на мановия мед чрез специален модул. Можете да разберете как се произвежда той, какво лекува, какво го отличава от другите видове мед. Освен това ще получите и ценна информация за посетителски маршрути, които можете да преминете, за да видите още по-голяма част от Странджа. Ако сте от любопитните и любознателните, ще ви трябва час - толкова е интересно и забавно, че няма да ви се излиза оттук.
На следващия ден от с.Граматиково поехме към с.Кондолово, за да преминем по екопътека "Царството на зелениката". Изключително приятно изживяване! Нужни са ви около 2 часа и половина, за да я изминете, общата й дължина е 4,40 км. Маршрутът е лек, красотата е пленяваща, а освен това пътеката е осеяна с множество информационни табели с интересни факти за растения и животни, които се срещат тук, както и с няколко забавни информационни игри.
Зелениката цъфти през месец май и юни и в момента на нашето преминаване тя е истинска наслада за окото. Тя е растителен вид от епохата на терциера, който обхваща периода от измирането на динозаврите до началото на последния ледников период. Зелениката се е запазила само в Странджа и Кавказ. Ето защо, напълно заслужено, ежегодно се провежда Фестивал на зелениката през месец май на територията на общините Малко Търново и Царево и той е съпътстван с откриване на нови интерпретативни маршрути и туристически обекти и разбира се с веселие около базар с местни традиционни продукти. Малко известен факт е, че зелениката е отровна, а медът от нея - слабоотровен.
Ние за малко да се заблудим при табелите "Лек маршрут" и "Тежък маршрут". Вместо да ни упътят, те щяха да ни объркат, но ние не се даваме лесно. Най-важно е да се следи маркировката - в случая това са 3 хоризонтални ленти-бяла, синя, бяла. Цялата пътека в момента е осеяна със зелениката и тя също ни беше пътепоказател.
Странджа е дом на разнообразни видове дървета, храсти, птици, влечуги, насекоми...Тук растат благун, бук, горун, цер, габър, липа и др. По пътеката срещнахме източен бук на 350 год. Планината е дом на бялка, дива котка, кълвач, катерица, невестулка.
Маршрутът е кръгов, което означава, че на финала се озовахме на старта на нашата разходка, където оставихме колата. Купихме си така любимия ни манов мед и продължихме.
Следващата ни спирка беше с.Варвара, където "При Димо" за пръв път опитахме зарган и си облизахме пръстите, а след това поехме към Ахтопол. Пренощувахме в любимото ни хотелче "Агата бийч", а за следващия ден бяхме предвидили защитена местност "Марина река"-своеобразен жив музей на терциерна Европа. Това е нашият втори опит да намерим класната стая на открито и да научим нещо ново. Първият опит беше през зимата и завърши с голям страх и бърз ход обратно към колата, тъй като шумовете в гората често предвещават поява на някой недружелюбен горски обитател, на когото, без да искаме, сме нарушили спокойствието. Този път обаче всичко беше тихо и спокойно и с удоволствие изминахме маркираното трасе от 1200 м. По протежението на познавателната пътека се срещат горун, бук, благун и цер, като горунът преобладава. Информационните табели са 11 на брой и са посветени на: 1.Горите 2. Европейски сухи пиренови съобщества 3.Бозайници 4.Птици 5.Риби,земноводни и влечуги 6.Западнопонтийски букови гори 7.Защитена местност Марина река 8.Почви 9.Древните растения-реликтите 10.Реката и потайните безгръбначни обитатели 11.Пътуване в миналото. Финалът на тази приятна разходка е класната стая сред дърветата. Ние не я видяхме првоначално, продължихме напред, но тъй като маркировката и табелите свършват, се върнахме обратно и я зърнахме малко навътре в гората. Направени са дървени чинове и черна учебна дъска. Върнахме се в миналото за миг и си представихме колко хубаво би било да се учи, поне от време на време, сред природата.
Маршрутът е подходящ за изминаване през всички сезони, дори през зимата, защото тук обичайно големи и тежки зими няма, а и пътеката е лесна за преминаване и не би затруднила никого.
Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!
Коментари
Място за Вашия коментар:












