Гложенски манастир и интересните местенца в района на Луковит,Карлуково,Тетевен и Осиковица

Пролетното време е идеално за обиколка из България-спор няма! На 04.04.21 г.се отправихме от Бургас в посока Луковит, където бяхме резервирали две нощувки с идеята да посетим всичко около града, което беше привлякло вниманието ни. И както се случва обикновено, разширихме "обсега си на действие". Ако трябва да говорим в цифри, в този ден пропътувахме 389 км за около 7 часа.

1.Гложенският манастир "Св.Георги Победоносец"

Наистина решихме да отидем до Гложенския манастир "Св.Георги Победоносец" по пътя,, без предварителна идея. Той се намира в Тетевенския балкан, до село Гложене. Да се стигне до тази света обител не е лесно - пътят е тесен и с доста неравности и дупки, две коли не биха могли да се разминат, но това не трябва да ви отказва, а още по-силно да ви мотивира - та нали се казва, че най-хубавата гледка идва след най-трудното изкачване. Макар и април, снегът ни заваля и при манастира вече беше много, ама наистина много студено. С възхита гледахме тази крепост на вярата и не вярвахме на очите си...Често, при вида на такава светиня, си задаваме въпроса как е възможно да е сътворено на това почти недостъпно място. Не бяхме чели нищо за манастира и затова наистина бяхме завладени от историите, свързани с него.

Вярва се, че манастирът е построен от и носи името на киевския княз Глож, а цар Иван Асен II му е позволил това свято дело.Той построил манастир близо до село Гложене, но един ден иконата на св.Георги, която преселниците били донесли от Киев, изчезнала и била намерена горе на скалите. Князът приел това като знак от св.Георги и построил нов манастир там където била открита иконата.

С Гложенския манастир е свързано и името на Васил Друмев, автора на първата българска оригинална повест "Нещастна фамилия" и на драмата "Иванку, убиецът на Асеня I".Той се замонашва и приема името Климент. Заточен е в манастира до живот, защото произнася слово в защита на православието, което не се харесва на Фердинанд Кобурготски, който е католик. Присъдата му е отменена след една година.Още интересни данни за живота и творчеството му могат да се видят тук от малката музейна сбирка, катко и да се видят одеждите, с които митрополит Климент е служил литургии.Запазена е в автентичния си вид и стаята, в която е живял.

И да вметна, че много се впечатлихме от манастирската котка, която гальовно се заумилква около нас. Тогава съзряхме и надпис "Музей", както и скулптурен портрет на Васил Левски. Както узнахме след малко, влизайки в музея, Левски е намирал сподвижници в манастира и често се е укривал тук. Стаята, от която при необходимост Апостола е бягал извън манастира, може да бъде разгледана. Тайникът се намира на пода, от където тръгва подземен тунел, който е бил път към свободата за Левски в труден момент.

Влязохме в църквата да запалим по свещичка и се изненадахме, че много хора бяха дошли като нас тук , напук на лошото време и лошия път. Разменихме няколко думи със свещеника на обителта и поехме в посока Луковит, който беше и нашата крайна цел за днешния ден.

Ако сте при манастира в по-топъл сезон и разполагате с време, можете да изминете пътеките до с.Гложене и до пещера Моровица - според табелата пред входа на манастира всяка от двете разходки отнема 50 мин.

А ние побързахме да поемем обратно, защото снегът запрехвърча, а пътят надолу не е лек.

2. Екопътека Искър-Панега и "Златен парк"

Преди да дойдем в Луковит, бяхме разглеждали доста снимки и статии за района и най-много искахме да преминем екопътеката "Искър-Панега", както и да видим причудливите каменни къщички, които много напомнят хобитските жилища от книгите на Толкин и най-вече от екранизациите им -"Властелинът на пръстените".

С голям ентусиазъм сутринта поехме към екопътеката, за изминаването на която са необходими около 2 часа. Красивият синьо-зелен цвят на реката, чудната дървена пътека, която минава покрай скалите - нямахме търпение да ги видим. Началото й започва от обширен паркинг, който се намира в началото на Луковит на влизане от София. Малко тунелче отвежда към самото начало на маршрута, което е малко стръмно, осеяно с камъчета и ако е валяло по-рано, както беше в нашия случай, теренът става доста хлъзгав, така че-внимавайте! След като преодолеете това начало, се озовавате до беседка и мостче до нея. Ние си направихме няколко кадъра на моста и продължихме напред. По моста не се преминава-от него можете да се полюбувате на красотата, която ви заобикаля. Така се достига до атракция, включваща много добре изглеждащи, но през април неработещи заведения, както и лодки за фото-разходка.Тук отново има мост, по който вече се преминава. Очакваше ни обаче разочарование-реката беше излязла от коритото си и не можехме да продължим напред. Човекът, който дава лодки поднаем, ни каза, че пътеката приключва там, където има плаваща в реката къщичка-бяхме я виждали на много снимки в интернет. Обясни ни и как да стигнем до нея с кола. Естествено, тя беше и следващата ни цел за деня.

Плаващата къщичка се намира в "Златен парк", който спокойно можете да подминете 10 пъти и да не разберете къде точно е разположен. Ето и ориентира: в началото на Луковит има два салона за коли и точно между тях по асфалтова пътека се стига до парка. Освен това има причудлива и голяма дървена табела и макар на нея да има надпис от едната страна "Златен парк", ние не я бяхме забелязали. Местенцето е като част от приказка, някак ми напомни на "Палечка" от Андерсен, може би защото героинята се носеше върху лист от водна лилия, точно както къщичката свободно плува във водата.На самия вход има табела и стихотворение в акростих-първите букви на всеки ред изписват името "ЗЛАТЕН ПАРК".

Вляво от вас във водата е първата плаваща къщичка, която е миниатюрна в сравнение със следващата. Посреща ви прекрасна каменна фея с крилца, а преди нея вляво ще се натъкнете на гъбка,която се оказа чешма, и друга къщурка, която е тоалетна. Ето че и баналните неща могат да бъдат нестандартни, а и се вписват прекрасно в пейзажа. Отсреща е голяма къща с чудни прозорци и зелен покрив, в която никой не живее, но изглежда така, сякаш всеки миг от някъде ще се появи стопанинът с наръч дърва и ще ви покани на гости до запалена камина и ще ви почерпи с топъл чай. До тази къща е ресторант, до който отвежда мост, около който има големи и много впечатляващи каменни маргарити. Точно от това място се разкрива чудна гледка към р.Златна Панега с въпросната плаваща къщичка - една от най-популярните новосъздадени атракции в района. За да й се любувате по-дълго, има поставена пейка, на която да поседнете, да отдъхнете и за миг да се потопите във вълшебството на това кътче сред природата. Това местенце е създадено само с естетическа цел, и какво по-хубаво от това - не всичко трябва да е практично и полезно, някои неща са просто красиви и създадени именно с идеята да носят удоволствие и наслада от докосването до тях. Усеща се, че всичко направено с мерак и от сърце.

3.Нямаше как да не отидем и до двете каменни къщички край Карлуково. По пътя към тях, край самия асфалт и преди каменна кариера, можете да се снимата за спомен и с любимите ни от детството семейство Флинтстоун - Фред и Уилма.

За ориентир към къщичките служи и един камене козел - той е точно на завоя преди да ги зърнете. Къщичките не се отдават под наем и около тях няма други забележителности, но си заслужава да отделите време, за да ги разгледате. Отвън двама мъже работеха нещо и ни подканиха да влезем и да ги снимаме.Местенцето, където са направени, е наистина специално - топло, приветливо, красиво. Наоколо всичко е китно и подредено, а на пролет - зелено и примамващо.

4. В този ден се отбихме и до "Националния пещерен дом" край Карлуково, който е един от 100-те национални туристически обекта. Въпросът е, че беше затворен и ако искате печат, ще останете много разочровани. Аз се бях обадила предваритено и знаех, че не работи, но все пак искахме да го видим. Замислен е като учебен център по спалеология. Тук няма експозиция, музей и пр., просто можете да се насладите на хубавата гледка към Искър, да похапнете, когато ресторантът е отворен, а и да нощувате, ако решите.

Той се намира в непосредствена близост до пещера "Проходна" ("Очите на Бог"). За разлика от повечето пещери, тази не е под формата на дълъг и тъмен тунел, няма сталктити, сталагмити и сталактони, но е изключително впечатляваща с огромните й прорези, наподобяващи очи. Признавам си, че не винаги имма желание да влизам в тъмни и влажни пещери, но тази е много по-различна и красива. Винаги я свързвам с Миро и песента му "Върха на планината", клипът на която е сниман именно в "Проходна".

Край нея ни очакваше още една каменна къщичка, която изпълнява ролята на Информационен център. Чрез огромна книга с метални корици ви се представят всички забележителности в райони и ви приканват да ги разгледате.

5. От доста време бях метнала поглед на Осиковица и "Небесните пасбища", община Правец, на 80 км. от София. Ние се отправихме първо към Тетевен, където само хапнахме, след което продължихме към Осиковица.

До "Небесните пасбища" има доста табели, така че е почти невъзможно да объркате пътя. В самото начало на парка ни посрещат думите: "Паркът е за духовно пробуждане, смирение, размисъл и връзка с Бога и природата."

В самия парк ще се натъкнете на безброй предмети,извадки от творби, стихотворения и пр., по моето възприятие-хаотично разхвърляни навред, сред които най-силно за мен се откроиха "Портал към любовта"(явно имаме нужда от него, както и от указания къде е любовта и как да влезем в нейния необятен двор), бялата пирамида-място за паневритмия и медитация, Къщата на бабата на Червената шапчица, както и Стълбата от "Приказка за стълбата" от Христо Смирненски.

Напомня ни се за 13.11.-Световния ден на доброто, както и думите на Соломон:"Смисълът на човешкото съществуване е духовното усъвършенстване".

Почти на финала на нашата разходка се озовахме до малък параклис, а непосредствено до него можете да преминете по Моста на любовта.

Християнско, приказно, художествено, мистично се сливат в едно, за да се опитат да внесат мир в душата ни, а дали това място ще ви докосне, или не - сами ще усетите....

предходна статия
В Сливен през януари -Около България