Евксиноград, Аладжа манастир и Побитите камъни

Евксиноград

От години искам да посетя двореца "Евксиноград" и парка към него и ето че дойде и този дългоочакван ден. Влизането в парка и двореца може да стане само с група и в определени часове. Екскурзоводката ни разказа, че през летните месеци имат по 3 групи на ден. Най-подходящият начин е да се обадите и да попитате кога можете да влезете, за да се присъедините към някоя от плануваните групи. В момента входът е 10 лв. за възрастни. Разходката с екскурзовода продължава час и тридесет минути и макар аз лично да бих искала да поостана за по-дълго време, за да се полюбувам на красивите гледки и градина, практически това не е възможно.

След посещението му всеки запазва различен спомен от тази красота: за едни най-впечатляващи са растенията и градините с водните лилии,които цъфтят в момента, за други - самият дворец, за трети - гледката към безбрежното море …

Но каква е историята на този оазис, създаден на морския бряг? След Освобождението на България от турско робство за първи български княз е избран Александър I Батемберг и тъй като той не притежава резиденция или дворец, Гръцката митрополия му подарява малък манастир „Св.Димитър”(който е разрушен по време на комунизма) с прилежащи имоти. С течение на времето е построен дворецът и паркът към него, а това място става любимо на княза. След него княз Фердинанд развива градините и двореца и по негово време имението получава името „Евксиноград”- то идва от древногръцкото име на Черно море – Понтос Евксинос, което означава „гостоприемно море”.

Разходката ни продължи с интересна беседа, разкриваща ни малките тайни на това приказно място, напомнящо ми за „Тайната градина” – книга от моето детство, в която малко момиченце открива градина, в която с години никой не е стъпвал.

По протежението на алеята има красиви бели осветителни тела – те не са автентични, но са направени по образец на оригиналните. По тях ще видите 2 основни символа – корона и лъв, тъй като Фердинанд е държал да се знае за знатния му произход.

Следващото място, до което достигнахме, е конюшнята, или „щал”(Pferdestall) на немски. Фердинанд е запленен от идеята да колекционира скъпи коли и поради тази причина конюшнята е преобразувана и става хранилище за 6 автомобила, собственост на княза. Що се отнася до архитектурата – зидарията е направена от тухли и камъни, като преобладава камъкът, а тухлите обграждат прозорците на сградата.

Фердинанд е страстен ботаник и прави опит да внесе и отгледа нетипични за страната ни растения, но след първата зима те загиват, което налага създаването на оранжерии. Тук се отглеждат над 310 вида растения.

Разходката ни продължи в посока към самия дворец. Друг интересен момент е фронтон, който е вграден под главната тераса на двореца. Той е взет от френския замък „Сент Клу” и е донесен на части с Ориент Експрес, като е сглобен на място тук, реставриран е и е вграден. Замъкът „Сент Клу” е опожарен по време на Френско-пруската война, но тъй като в него са се бракосъчетали родителите на Фердинанд , замъкът е бил с особена сантиментална стойност за майка му. По нейна идея всъщност този фронтон е пренесен в двореца. В центъра на фронтона е знакът на лилията – символ на Франция и на Борбоните,към които е принадлежала и царица Клементина. Короната и амурчетата са също френски символи, а вляво е и ликът на Луи XIV-ти,кралят Слънце. Всички тези символи отново подчертават знатния произход на Фердинанд.

Следващата ни спирка беше слънчевият часовник , който е подарък за Фердинанд от кралицата на Великобритания Виктория. По време на Кримската война тук акустират френски и английски кораби, французите обаче заразяват с холера английските моряци, които са лекувани в манастира „Св.Димитър”.Голяма част от тях са излекувани, а кралицата прави този подарък в знак на благодарност. Върху часовника на англ.ез. са изписани думите:” Нека другите разказват за морските бури и проливни дъждове, аз ще отброявам само твоите слънчеви часове”.

Обиколката ни завърши с разглеждане на двореца отвътре, по - точно само на първия му етаж от общо три. Тук са разположени приемни зали, музикална зала и салон за вечеря. Красиви картини, изискани мебели, стилни полилеи и изящни камини съдават усещане за уют и топлина. Мраморът за камините е добиван в близост до Тоскана, Италия, а всички камини са запазени в оригиналния си вид и са различни като форма и цветове. Интересен факт е, че вътре никога не е имало кухня - тя се е помещавала в друга сграда в непосредствена близост до двореца и храната се е внасяла тук и в хубаво, и в лошо време. На стените на двореца може да се види картина на Златю Бояджиев от втория му период (през него той е рисувал вече с лявата си ръка, тъй като след претърпян инсулт дясната му половина се парализира), както и творби на Мърквичка.

На излизане ще минете и покрай винарската изба, прочута с белите си вина. Тя е създадена за нуждите на царското семейство през 1891 г. Избата разполага с над 100 декара собствени лозя.

Аладжа манастир

Аладжа манастир беше следващата ни спирка в днешния ден. За да добием представа как е протичал животът в скалния манастир се изисква въображение и предварително запознване с историята на това място. Манастирът е обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век. На влизане попадате сред зеленина, очакват ви малко стъпала и се озовавате в основата на голяма метална стълба, която ще ви отведе до двете нива на манастира, които са издълбани директно във варовиковата скала. Предполага се, че манастирът е бил средище на исихазма - от гръцки език означава "спокойствие, тишина, уединение", а монасите прекарват живота си в усмотение и молитви.

На първото ниво са били разположени манастирска църква, монашески килии, игуменарница,трапезария и кухня, крипта, църква за заупокойни молитви, а на второто ниво е разположен параклис.

Християнското име на манастира не е известно, макар проучванията да показват, че е възможно да се е казвал или "Св.Троица", или "Св.Спас", а "аладжа" е с персийско-арабски произход и означава "пъстър,шарен".

Изкачването и разглеждането на манастира отнема 30-40 мин., но не пропускайте да посетите и музея, разположен вляво от входа на влизане. В него е разказана накратко историята на манастира, изложени са множество икони, създаден е и макет на манастира.

Побити камъни

Последната спирка в днешния ден беше Побитите камъни. Представях си, че са малка група камъни, които разглеждаш за 15 мин. Оказа се обаче, че те са разпръснати на доста обширна територия и ако имате възможност и температурите позволяват, отделете си повече от час, за да разгледате подробно тази забележителност.

Първото ми усещане на това място беше сякаш се намирам в пустиня - жегата по обяд през август беше непоносима, а освен това през цялото време газихме в пясък, така че липсваха само камили, за да си помисля, че сме в Сахара. Усещанията и впечатленията ми обаче се оказаха напълно основателни и реални. В последствие прочетох, че местността, в която са се сформирали Побитите камъни, както и пустинята Табернас в Испания, са единствените естествено формирани пустини в Европа.

Обиколката ни започна от малкия информационен център, в който разговорливият мъж, който работи там и продава интересни сувенири,част от които изработва сам, ни разказа за Побитите камъни. Той ни отпрати към нашето приключение като се опита да обясни коя група камъни или кой камък конкретно на какво наподобява и как да го разпознаем. И така като търсачи на съкровища или на силни усещания групата ни заброди насред жегата, за да търси сърце, фалос,семейство и...Кръга на желанията.

Побитите камъни са наречени така, защото нямат основа, а са директно забити в пясъка до 100 м дълбочина. Повечето са кухи. Тук преди 50 млн. години е било Лютеско море, водата от което се е оттеглила и са останали 3 пласта-глина,пясък и варовик. С течение на милиони години от варовика, който се спуска от горе на долу, чрез вода и премесен с кварцов пясък са се образували каменни колони. Те достигат височина до 10 м и дебелина до 3 м. Дикилташката група, която разгледахме и която е най-лесно достъпна, се състои от 300 колони, но цялата каменна група е разположена в район с дължина 8 км и широчина 3-4 км.

Теориите за произхода на Побитите камъни са наистина много и според мен всяка от тях е оспорима. Възможно е и да са останки от гигантски коралови рифове. Най-новата теория, която екскузоводът ни сподели е, че преди няколко месеца белгийски учени откриват в морето край Дания подобни колони - кръгли и кухи, но достигащи до 2 м височина. Те откриват в морето 2 типа анаеробни бактерии, т.е. живеещи без кислород, и се хранят с газ метан, който извира от морскито дъно. Там те произвеждат циментообразуващо вещество, което се отлага на морското дъно около метана и започва много бавен растеж и оформяне на колони от бактериален произход. 1 см височина се натрупва за 350 год. Учените са изследвали и Побитите камъни и откриват точно тези 2 типа анаеробни бактерии и в местността. Мъжът в информационния център ни обърна внимание и на книгата "Посланието Побити камъни" от Георги Велев, който застъпва тезата, че тези колони са дело на човека, камъните следват слънчевия лъч и са нещо като слънчева обсерватория,а не са природно образувание. Мисля, че този спор за произхода на колоните ще придобие статут на "стар, колкото света"...Въпреки това всяка теория е базирана на дългогодишен труд и задълбочени изследвания и всички звучат правдоподобно.

От тези теории на мен лично свят ми се зави, но това, в което съм убедена, е, че всеки посетител ще запомни част от названията и формите на камъните. За да улеснят туристите, камъните с имена са обозначени с различни букви от глаголицата. Въпреки това да откриете този или онзи камък не е лесна работа. "Камъкът на Божествената любов" е с кухина във формата на сърце и е белязан с буква Ж, която в глаголицата е във вид на ножица. "Кръгът на желанията" е другата важна част със силна енергия, както и "Кръгът на живота".

Побитите камъни се считат и за най-силната енергийна зона на територията на България заедно с "Рупите" и скалните манастири край село Осмар, Шуменско.

Че "всичко е любов" ни подсказва и природата чрез камъка със сърцето, който открихме без особени трудности. Разбира се, влязохме и в "Кръга на желанията" и насядахме по камъните, за да си пожелаем нещо съкровено с надеждата, че ще ни се сбъдне в най-скоро време. Отбихме се и до Камъка на плодородието, който също е станал доста популярен сред посетителите.

Истината е, че това беше един прекрасен ден, който приключи с вкусен обяд във Варна. Ще го запомним с новите преживявания, емоции и с насладата от красивите гледки и интересните истории, които чухме. И както често става, една дестинация те води към друга. Следващата набелязана спирка за момента са Осмарските скални манастири.

предходна статия
До Мальовица и назад -Около България