Бъндеришките езера: Окото, Рибно и Муратово езеро в Пирин

Скоро след завръщането си от Дяволската пътека в Родопите, реших да предприема ново "гмуркане" в планината - този път в Пирин. Отново отидох с организирана група и не съжалявам - така гарантирано се запознаваш с нови хора и макар понякога да има и "дразнители", това много не ме смущава -"Разни хора, разни идеали" е казал Алеко Константинов, който, да не забравяме, е основател на организираното туристическо движение в България.
Какво ни предстоеше? Да тръгнем от хижа Вихрен и да преминем край три красиви езера. Нощувката беше в любимото ми Банско и макар този път времето да беше хладничко,а градът-леко мрачен, успях да направя нещо, което до сега не ми се беше случвало, макар да съм живяла в града няколко месеца и да съм идвала и след това, а именно - да се кача на върха камбанарията в църквата "Света Троица". Малко закъснях, защото камбаните биеха непосредствено преди моето изкачване до тях, но целият град от горе се вижда на длан - чувството е неповторимо...
И така, на следващата сутрин с бусчето поехме към хижа Вихрен. До там завоите са доста, а непосредствено преди нея задръстванията са гарантирани, така че преценете къде да паркирате, защото шансът да не можете да обърнете в последствие, е доста сериозен.
За водач имахме местно момче, което ни каза, че се е качвало до връх Вихрен над 90 пъти! Евала!
И така - поехме към целта! Не след дълго достигнахме до дървен мост. Началото е леко стръмно, но без особен проблем и след по-малко от час,както и с една кратка почивка, стигнахме първото езеро - Окото. Намира се на 2026 м надморска височина. Макар и да беше през август, сутринта беше хладна, така че връхните якета са задължителни. Окото е малко езеро с кристално чиста вода, а гледките около него са завладяващи и стават все по-прекрасни. Нетърпението ми да видя и останалите езера растеше с всяка крачка. Тук направихме почивка - всеки иска да запечата тази красота, макар никоя снимка да не може да предаде очарованието на природата и усещането при досега с нея...
След кратката пауза поехме напред. Маршрутът не е труден и дори бих казала, че щеките са излишни, но ги носете - никога не се знае, планина е все пак. Моите ги ползвах за кратко време, след което ги сгънах и това беше. Следващото езеро е Рибното, в което се влюбих от пръв поглед...По-късно през деня се заформи дискусия кое езеро е най-красиво, но второто по ред ми остана в сърцето наистина Тук отпочинахме за малко по-дълго време, подкрепихме се, направихме завидно количество снимки и поехме отново по пътеката към последното езеро. През август планината е изобилна на дъхави билки и ...боровинки. Тези малки плодове предизвикаха истински възторг у мен - осъзнах, че не съм откъсвала плод и зеленчук от корена или дървото от детството си и възможността да похапвам боровинки направо от храста, а не да ги купувам в тарелка, се оказа е истинско богатство за мен. Това занимание малко ни позабави, но пък какво толкова , нали не можем вечно да гоним срокове.
Финалното езеро беше Муратовото - тук вече имаше повече хора, поседнали за почивка. Нашият водач се оказа и ...гайдар, така че ни посвири , а ние извихме едно хорце за разкош и наслада на душата. То е също така красиво и привлекателно като Рибното, а край него има широка поляна, която да приюти повече хора за кратка почивка.
Спускането към хижа Вихрен отнема по-малко от час, но се върви изцяло по камъни, така че бъдете особено внимателни. Предимството на този маршрут е това, че не се връщате по същия път, по който сте минали на идване, макар езерата да си заслужават да ги видиш няколко пъти.
В близост се намират още две езера - Жабешкото и Дългото, до които също можете да отидете, ако разполагате с време, енергия и желание.
При всички случаи горещо ви препоръчвам да се отбиете и до Байкушевата мура на връщане, тъй като според някои тя вече умира. Дървото е на над 1300 години и бях много приятно изненадана, че до нея е изградена много удобна дървена стълба. Това е най-старото иглолистно дърво в България, открито през далечната 1897 год. Мурата носи името на своя откривател-лесовъда Костадин Байкушев.
Финалът на този еднодневен преход в Пирин беше, разбира се,в едно заведение в началото на пътеката, водеща до Байкушевата мура. Уморените герои похапнаха и пийнаха по една студена биричка, след което поехме към Бургас.
До скоро!

Дяволската пътека и Орлово око в Родопите

3 идеи за разходка около Бургас:Солниците, Пътека на саблеклюна и Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм
Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!
Коментари
Място за Вашия коментар: