3 идеи за разходка около Бургас:Солниците, Пътека на саблеклюна и Екопарк за биоразнообразие и алтернативен туризъм

С Емо не бяхме намислили къде да прекараме днешния съботен ден, но определено не ни се стоеше вкъщи и затова по обяд излязохме без конкретна цел и посока. Времето беше меко и приятно, макар да се очертаваше дъждовно. Решихме да не губим време в дълго пътуване до по-далечно място, а да видим нещо интересно и близо до Бургас. Насочихме се към солниците на Атанасовското езеро, макар да сме били там на разходка няколко пъти. За тези, които не познават района, посоката е следната: тръгвате от Бургас в посока Поморие и следите табелите-има такава с надпис СОЛНИЦИ, пада се вдясно по посока на движението. След като завихме в желаната посока и преди да стигнем до мястото за паркиране, видяхме влакчето, с което бавно се превозва солта. Много му се зарадвахме - то ни напомня за Родопската теснолинейка по по - тясното разстояние между релсите.Освен това се движи с минимална скорост и човек би могъл да слезе и да се качи в движение без проблем . След около 5 мин. стигнахме до началото на алеята край морето, която е обособена и за пешеходци, и за велосипедисти. Можете да започнете разходката си или от тук, или от Морската градина - и двата варианта са подходящи. Лятото тук е много оживено, няколкото Капана работят с пълна пара, а освен това безброй хора се възползват от възможността да излекуват ставни , кожни и пр.проблеми с помощта на калта и лугата-истинско природно богатство, заедно със солта. За да изминете цялото асфалтирано трасе и да се върнете, ще ви е необходим поне час и половина, така че отделете си повечко време, за да не бързате. За желаещите да се възползват от калта и лугата е обособен специален вход. През лятото ще видите как хора, намазани от горе до долу с черната като катран кал, пресичат релсите и пешеходната алея и отиват да се изкъпят в морето. Специални табели дават подробна информация за ползата от лугата и калта. Калта е изключително ценен природен продукт - за образуване на 1 см. кал е необходима поне 1 година! По протежението на алеята има доста табели с информация за солта, влакчето и пр.-вече са малко ръждясали, но надписите се четат, така че не ги подминавайте. Друго интересно нещо е "симБиотично"- необикновеното музейче на Атанасовското езеро, което преди е било солничарска барака. Пред него има полянка с хамаци и пуфове и макар да не сме влизали вътре (работи само през лятото), също го препоръчваме като място за отбивка, защото от информационните табели ни уверяват, че в него ще научите още много за езерото, птиците, солта, лугата и калта. Започна да вали и тръгнахме обратно към колата. Влакчето отново се появи, но този път вагоните му бяха пълни със сол!

Следващото място, което междувременно си набелязахме, беше Пътеката на саблеклюна. Тя също се намира на лесно и удобно място - входът към нея е до бензиностанция "Лукойл", която е на кръговото в посока Поморие. На входа има дървена табелка под формата на птица с надпис "Добре дошли в укритието за наблюдение на птици в Атанасовско езеро". За този маршрут ще са ви необходими 20-30 мин., но ако решите да снимате повече и да прочетете текстовете от табелите, които са не само интересни, но и забавни, отделете си повече време. Ентусиазирани младежи в днешния ден ремонтираха укритие за наблюдение на птици, по-възрастни мъж и жена решаваха кръстословица в беседката, а една двойка снимаше езерото и птиците. Та така-саблеклюнът явно е много интересна птица, след като й е посветен цял маршрут. Името й идва от дългия и извит като сабя клюн. 10 табели разказват за саблеклюна Атанас, явно кръстен на Атанасовското езеро, което обитава. Те увлекателно разказват за миграцията му ("През есента отлитам към местата за зимуване-Африка, Южна Азия, Средиземноморието и Каспийско море), за менюто на птичката ("Най-любими са ми солничните рачета"), за семейството му ("Аз съм моногамна птица-имам само един партньор"), за съседите и роднините на саблеклюна, за неговия квартал, за гласа му, за гардероба му ("Моят костюм е решен в класическото черно-бяло"), за неговите крака и клюн .И така, цялата информация за саблеклюна, поднесена със закачлив тон под формата на приказна история, ви води по пътеката, която сега на есен е пъстра и свежа и дори да вали, е прекрасна.

След Пътеката на саблеклюна поехме в посока Екопарк за биоразнообразие "Вая". Макар да идваме тук за втори път и да знаем, че площта е наистина голяма, сега вече разбрахме, че територията на Екопарка е цели 700 декара! Паркът се развива и дейностите му се разширяват, така че тук със сигурност ще си прекарте добре. Можете да съчетаете наблюдението на птици с дълга разходка и приятен пикник, а защо не и със спортен риболов. В началото на парка е изградена голяма беседка, която срещу прилична сума може да се наеме, а през лятото ще функционира и ресторант с много интересна кухня - автобус е превърнат в място за приготвяне на храната за посетителите. За разходка тук, особено ако времето е топло и не вали, си отделете минимум 2 часа. Разходката в парка е истински урок по биология сред природата. Ще имате уникалния шанс да видите птиците в естествената им среда, а ако ви споходи и нашия късмет, ще можете да видите от близо и пеликаните. За тези красиви птици ходихме чак до езерото Сребърна, и то не един, а два пъти, и се опитахме да ги видим от Природозащитния център "Пода" край Бурас с помощта на бинокли, но ...уви. Само че днес ни очакваше приятна изненада именно защото не предвиждахме нищо кой знае какво и просто дойдохме да се разходим. Вървейки покрай езерото внезапно видяхме малък остров, а пеликаните бяха спокойно накацали на него! Наистина не повярвахме на очите си! От 2-3 години търсим пеликаните, а сега ги съзряхме съвсем неочаквано, и то през октомври, когато се предполага, че са отлетели от нашите земи. Един от хората, работещи тук, ни каза, че щом има храна, пеликаните не отлитат. Явно се чувстват прекрасно, дори и при ниските зимни температури.Те ни усетиха и започнаха да отлитат, обаче малко по-късно прелетяха точно над главите ни-насладихме се на красотат им и в полет, и кацнали в езерото, при това на сравнително близко разстояние. Малко след това ято лебеди отлетяха, а три патици спокойно плуваха в езерото.

Дървени указателни табели насочват към интересните местенца, които да разгледате: Езерото с лилиите, Мостът на водните кончета, Скривалището на раците, езеро "Сърце" и др., а големи макети на птици показват как изглеждат обитателите на това прекрасно място. Пътеката ви води около езерото и след 20-30 мин. спокойно ходене ще се озовете до дървена къщурка и малък макет на лебед.Тук са лилиите и водните кончета. Ако сте се изморили,можете да поседнете на пейката до лебеда.

На тръгване ни информираха, че скоро ще се предлага и апитерапия в 3 новопостроени къщички - тук има и пчелин.Също така в рамките на Екопарка има и малко стопанство, в което се отглеждат коне, патици, кокошки,крави и др. Входът е символичен - 2 лв. за възрастен и 1 лв. за деца до 12 год. От май до октоври работното време е 08:00-21:00 часа,без почивен ден,а от ноември до април работното време е от 10:00 до 17:00 ч.,а почивен ден е понеделник. Откриването на Екопарка с навигацията е лесно, но все пак споделяме и GPS координати 42°29’28.0″N 27°20’20.5″E

Да откриваме красивите и интересни места близо до Бургас е едно от най-забавните ни занимания, което продължаваме да практикуваме и да споделяме с вас. До нови срещи!

предходна статия