Опознавателно-образователен маршрут "Хищници",село Заберново,Странджа

С напредването на пролетта расте и желанието ни да посетим още неизследвани от нас места. С всеки ден расте и списъкът с планувани местенца, на които кракът ни още не е стъпвал. По обед на 07.05.2022 г. предприехме пътуване към село Заберново в Странжда-намира се на около 68 км от Бургас в посока Малко Търново. Минахме през Крайморие, Маринка, Крушевец, след което завихме в посока Визица и хванахме отклонението за Заберново. Пътуването ни отне малко повеч от час. В последния участък асфалтът е осеян с дупки, но ние вече сме подготвени за неравностите по пътя.

Това е всъщност вторто ни идване до селото в опит да преминем маршрута "Хищници". Името му наистина звучи малко плашещо, като се има предвид, че ни предстоеше да го изминем сами...Но дали наистина най-големият хищник не е човекът-в пряк и в преносен смисъл, престоеше да разберем. Първият път се озовахме тук на 30.12.2020 г.,но първоначално объркахме посоката, а после, когато хванахме правилната пътека, беше вече късен следобед и тъй като през декември денят е твърде кратък за подобно начинание, се върнахме и решихме да го преминем в друго, по - подходящо време.

Знаехме, че маршрутът е открит през 2015 год., че е лек и приятен, дълъг е 6 км и се изминава за около 4 часа. Освен това бях прочела, че наскоро маркировката е подновена, както и някои от табелите, и успокоени, че пътеката не тъне в забрава и е поддържана, решихме, че няма да има проблеми и ще я извървим безпроблемно, макар да сме само двамата в гората.

В центъра на селото има няколко информационни табели, които, освен за този маршрут, разказват и за още забележителности в района:параклисите "Св.Дух", "Св.Мина", "Св.Георги", вековни дървета и църквата "Св.Лука".На място научихме, че името на Заберново е с тракийски произход и означава "пълен","изобилен".

И така, от центъра на селото минахме покрай "Бахатуров хан" (пада се отдясно по посока на движението), след което продължихме още малко и завихме надясно.В края на улицата, на която са разположени нови къщи, се намира първата табела, която съдържа информация за името на маршрута, за това, че е изграден по Оперативна програма"Околна среда"(№1) и съответно е реализиран по Европейски проект.Това е началото на пътеката. Тук оставихме и колата. Следва кратка отсечка, след която се озовахме на широка поляна.От нея вдясно започва същинското трасе.Тук е и втората табела, разказваща за лисицата (№2). Интересен факт е, че мъжкият също помага за отглеждането на лисичетата, а ако няколко лисици имат малки по едно и също време, то те ги отглеждат заедно. На идване към Заберново извениделица пред колата изскочи една лисица и не особено притеснена от возилото ни, бавно премина пред нас и се шмугна в храсталака...Ето така, неочаквано за нас, видяхме на живо един от представителите на хищниците, обитаващи Странджа. За наш късмет други хищници не срещнахме...

Следва добре оформена пътека и маркировка-3 хоризонтално линии в бяло-зелено-бяло, която се оказа, за пореден път, най-важният елемент от преминаване през гора.Жълта табела-стрелка,вляво от пътеката, също показва посоката. След около 5-10 мин.стигнахме до табелата, разказваща за вълка (№3), и няколко пейки около нея. Оказа се, че вълкът е моногамно животно и че вълците се движат в глутници, в които има строга йерархия. Също така той е върховен хищник, който не е обект на лов от никой друг вид. Табелата се намира непосредствено до реката. Тук се появи и първата трудност.Жълтата табела сочи напред,покрай реката, но маркировка не се виждаше.Тръгнахме, но стигнахме до скала и някак ни се стори, че не е логично маршрутът да продължава в тази посока. Поехме по баира, но уви-никаква маркировка не се виждаше.Бяхме още в началото и никак не ни се искаше да се отказваме, но без ориентир в гората бяхме наясно, че до никъде няма да стигнем...Накрая ни хрумна, че може би трябва да пресечем реката. Емо я премина и о,изненада, мракировката пордължаваше на отсрещния бряг.Интересно защо обаче табелата подвеждащо сочи напред, а не в посока реката и другия бряг...Щастливи, че се ориентирахме ,продължихме.

Маршрутът е все така приятен и лек, с малки изкачвания. Пътеката е добре отъпкана, а маркировката-перфектна.Така достигнахме до следващия хищен обитател на Странджа, който обаче е дребен и с миловиден вид-белката (№4). Гората в този период вече е разлистена и по целия път край нас се стелят цъфнали цветя. Не след дълго стигнахме и до чакала (№5).За разлика от вълка, чакалът е моногамен, а нощем вие по особен начин, наподобяващ плач,на което отговарят другите чакали в района. Малко след това се натъкнахме на 900-годишен благун - ограден е с дървена ограда, а пред него е поставена табела, така че нямаше начин да го подминем. Следващата ни среща беше с дивата свиня(№6)-опасен хищник, когото искрено се радваме, че не сме срещали. С интерес изчетохме информацията относно калищата: свинете се калят, за да може калта върху тях да изсъхне, по този начин да се капсуловат кърлежите и въшките върху кожата им, а след това, чрез триене, свинете да отстранят тези "досадници"; защитният слой от кал също така ги предпазва от мухите и хапливите насекоми.

Информационната табела №7 разказва за следите от хищник и за жертвите на хищника.Тъжно е, но жестоката истина в природата е такава-силните убиват и изяждат слабите.Кръговратът на живота...Това е второто удобно за почивка и похапване място, защото има маса с пейки. Табелата разказва и за игра с името "Следите на хищник и жертва", която обаче не видяхме нито тук, нито по-нататък...Жалко, но явно е унищожена. През зимата отидохме до "Мишкова нива" пеша от разклона по пътя за ГКПП "Малко Търново" и в снега имаше множество следи, но какви-тогава не разбрахме, само се надявахме да не са от хищни животни. Такива не срещнахме, за наш късмет, но сега направихме опит да разгадаем следите, които бяхме срещнали преди няколко месеца.Според Емо са били на вълк...леле...След кратка пауза, в която се подкрепихме, продължихме.

Следващата образователна табела е посветена на Парория (№8) - местността, в която бродихме в днешния ден.Това е защитена местност в Странджа и е разположена между селата Калово и Заберново, в долините на реките Заберска и Казански дол. Местността изобилства от параклиси, пещерни образования, тракийски долмени, а горите са съставени предимно то благун и горун.Край Заберново може да се види 1000-годишен дъб благун-вероятно най-старото дърво в Странджа.Предполага се,че името на местността идва от средновековния манастир на Григорий Синаит. Има теория, че разположеният в Парория параклис "Света Петка" е построен именно върху манастира. Григорий Синаит е оснавател на исихазма в България и тъй като е бил монах в Синайския манастир е наречен Григорий Синаит.

Времето напредваше, а ние нямахме търпение да видим какво ни очакваше. Не след дълго пред нас "изскочи" дивата котка (№9) - доста страховит на снимката хищник. Той води самотен начин на живот и видът е включен в Червената книга на България в категория "Застрашен вид". Следваше табела-игра "Хранитлна верига"(№10). За жалост тя е наполовина унищожена.Малките квадратчета с растения, животни и бактерии би следвало да се разместват , но и това е почти невъзможно в момента.

Не след дълго пред нас се появиха 2 указателни табели: едната сочи напред и води до долмен в местността Лъгът (разстоянието е 1 км, времето - 30 мин.), а другата надясно посочва маршрута "Хищници". След кратко колебание дали да не отидем и до долмена, продължихме по нашия маршрут, за да не губим време, но бихме го посетили при пръв удобен случай.

От тук теренът се променя - маркировката е идеална, но пътека реално вече няма, върви се сред храсти и окапали сухи листа. Сред гъстата растителност се мярна...вълк (№11).Е,разбира се, не истински, но щом информацията казва, че това е негова територия, взъможността да го срещне човек сигурно не е малка. Натъкнахме се на нещо като игра: от дърво са направени 2 люлки, в единия край на едната е макет на вълк, а на другата люлка- котка(само че котката се е отчупила и стои отстрани на люлката).Другият край на люлките е празен.Покатарих се на него и вълкът се издигна нагоре-това ни беше една от любимите детски катерушки - да се издигаме и да се спускаме.Явно тук идеята е да се види кой е по-тежък.На информационното табло са изнесени любопитин факти за хищника:най-тежкият екземпляр е открит в Рила - теглото му е 72 кг, може да преплува до 13 км и има 42 зъба.

Вече обнадеждени, че финалът на разходката е близо, закрачихме бодро. Следва язовецът (№12). За разлика от другите представители от сем.Порови, през зимата той не изпада в хибернация (забавяне на жизнените функции), а просто си спи и изразходва натрупаните в тялото мазнини. Той и белката ни се сториха доста симпатични, или поне на снимка е така.

Само че до тук свърша лесното и приятното...Изведнъж пред нас се показа отново река и маркировката просто изчезна...Трудно е да опиша лутането, търсенето, неколкократното прекосяване на реката, спускането до нея покрай дървен парапет (масивен и явно нов, но неизвестно с каква цел направен), безуспешните опити да се обадим, за да ни упъти някой.Тревогата ни започна да расте главоломно, защото опитите ни да намерим правилния път продължиха около час, а стана 18 ч... Междувременно се натъкнахме на следваща табела, която обаче е напълно унищожена (№13) и не се разбира нито за какво разказва, нито кой номер е. Има малко разминаване между броя на табелите и тяхната тематика. Бяхме снимали информацията с точките от маршрута от едно табло в Заберново и по нея се ориентирахме колко табели сме минали и колко остават. Паниката и страхът започна да ни завладява, защото нямаше никакъв шанс да се ориентираме. Първоначално решихме, че трябва да прекосим отново реката и го направихме, като обходихме отсрещния бряг, търсейки маркировка, която така и не открихме. Накрая се оказа, че не трябва да преминаваме реката.

Върнахме се около 200 м назад, за да намерим някакъв обхват на телефоните, и така видяхме, че до селото има едва 500 м. Но в каква посока? Тръгнахме с помощта на навигацията, но интернетът отново се изгуби и вървяхме, лутайки се. В един момент се разделихме, без да се губим един друг от поглед, за да изучим дърветата за маркировка, но уви.След малко намерихме 2 маркирани дървета, тръгнахме, но маркировката отново изчезна. Когато бяхме на отсрещния склон край реката, Емо реши отново да я прекоси, изкачи се и извика, че е открил път.С много мъка се добрах до него и видяхме горски път, добре оформен от гумите на джипове и камиони.Е,щом има път, значи има и измъкване, беше логичното ни заключение.И,о,чудо, на едно отсрещно дърво се мъдреше така търсената маркировка. Неизвестно защо обаче на толкова объркващо място маркировката се губи.След минута само чухме шум от кола и до нас изскочи джип.Спряхме колата и попитахме на къде е селото, а мъжете, явно стреснати от това да ни видят тук, ни успокоиха, че сме на километър от къщите на Заберново.

Тръгнахме по пътя и какво да видим-срещу нас , вляво от пътя, беше и последната табела, разказваща за черния пор (№14).Дори не я прочетохме, а само я снимахме. След много малко време вече се озовахме в другия край на селото. Прекосихме го, за да стигнем до колата.

Искахме да споделим и тези трудни моменти от разходките из природата, защото почти всеки любител на пътуванията говори за приятните емоции, които е изживял, но има и подобни сложни и опасни епизоди, които е жизненоважно да се разкажат. Навсякъде в интернет пише, че маршрутът е много добре обозначен, безопасен и че се подходящ и за деца над 12 години.Подобна информация към днешна дата обаче е невярна и подвеждаща, а това означава-опасна. Такава трудност изпитахме и с маршрута "Странджанска горска пътека",която обаче беше подобрена,доколкото си спомням .В онзи случай маркировката отново се губеше, но за късмет тогава имахме интернет и лесно се ориентирахме. Дори накрая срещнахме и други хора в гората. При село Кости, отново в Странджа, изобщо не успяхме да открием началото на интерпретативен маршрут "Реката". Не знам как биха могли да се подобрят тези маршрути, но би трябвало да станат достъпни за всеки, както се популяризират, или просто да се отбележи, че има проблеми по терена и е по-добре човек да не се хвърля в дълбокото сам, докато всички не бъдат обстойно обходени, премаркирани и облогородени. Пожелаваме си това да стане скоро и да можем да видим и останалите пътеки в Странджа, изградени за всички нас-любителите на горите и планините.

Важно е не само да покоряваш и да пътуваш. Много по-важно за нас е с кого го правиш. Без да се подкрепяме и без да си вярваме, нищо не би било възможно, а ако въпреки това е възможно, то пътуванията ни не биха били така очарователни и запечатващи се в съзнанието ни."Екип" не е просто дума. "Екип" за нас е символ на вяра един в друг, на взаимна подкрепа и любов - във всеки един момент от живота. Общото желание да опознаваме нови места ни сплотява още по-силно, а трудностите по пътя ни карат да си вярваме безрезервно и да даваме всичко от себе си, за да продължаваме напред все по-уверено.

И друго си мисля...Нали маршрутът е хем опознавателен, хем образователен.Та ако така протичаха часовете в училище, със сигурност щяхме да имаме по-сплотена, образована, здрава и щастлива нация.Е,да,само утопия е това, ще си кажете, но представете си само:един ден в гората може да те научи да се ориентираш, да работиш в екип, да оцеляваш, да си изобретателен, да си бърз, да си съобразителен, да разпознаваш поне 2-3 вида растения и да научиш по нещичко за поне 10 вида животни, да обичаш и пазиш природата, да си смел, да си отговорен...И това само за 1 ден в гората! Казват, че големите неща са се случили благодарение на също толкова големи хора-безразсъдни, смели, умни, вярващи в себе си и в идеята си...

предходна статия