Тюленово, Шабла, Дуранкулак,Тутракан,Русе и скалните манастири за 4 дена

Връщам се една година назад, за да опиша това прекрасно пролетно пътуване, което направихме в дните от 30.04. до 03.05.2021 год. Посветихме тези няколко дена на едни от най-любимите ни места в България и макар да не обичам да слагам етикет "любимо" на което и да е градче, село или забележителност, тук наистина не мога да се стърпя и да не кажа, че обожавам Русе, Тутракан, Тюленово...

Пролетта за мен е най-магичният сезон...Все още жежките температури на лятото са далеч пред нас, суровостта на зимата е зад нас, а меката топлина на есента, пропита с дъждец и носталгия, е някъде напред във времето.Пролетта идва винаги свежа, красива, уханна и топла.Как човек да се затвори вътре...невъзможно е.Топлината на сезона ни примамва да излезем, да се срещнем с природата и да й се порадваме ако не по време на дълго, то поне по време на кратко пътуване из България.

Идеята ми е тази статия само да възбуди любопитствоно на читателя, без да се впускам в подробно описание на маршрута и видяното за тези четири дена. А и да описваш тези неземни красоти е доста трудно...

Ден 1: Бургас-Тюленово

И така, тръгваме от Бургас в посока Тюленово. Рапицата вече беше нацъфтяла и нямаше как да не спрем, за да направим опит да се снимаме сред нея...(е,не е сред цъфналата ръж,както би казал Робърт Бърнс, но пък какво й е на рапицата - и тя заслужава, ако не поетично, то поне фотографско внимание от наша страна).

Ако някой срещне някой

в цъфналата ръж

и целуне този някой

някого веднъж,

то нима ще знае всякой

де, кога веднъж

някого целувал някой

в цъфналата ръж? - Робърт Бърнс

След това кратко "лирическо отклонение" от пътя, потеглихме в посока Тюленово. Идваме тук за втори път - при предишното ни посещение само се разходихме, но сега останахме да пренощуваме в селцето. Отново си направихме разходка до скалната арка и побродихме край скалите. Тюленово ни плени с малко тъжната история за тюлените, които съществуват тук вече само като далечен спомен, с вкусната морска храна, с главозамайващите гледки и с отдалечеността от суета и шум. Днес тук живеят едва 88 души... И привечер, и на другата сутрин отидохме да видим природната забележителност "Скалният мост", или просто Арката, както си я знаем. Този път се озовах върху нея - и нямаше начин да не изпробвам нещо леко адреналиново, при условие, че районът е любим за търсачите на силни усещания.

Малко по-подробно за Тюленово разказахме ето тук https://okolobulgaria.com/event_show.php?id=160

Ден 2: Шабла-Дуранкулак-Тюленово

След сутрешното кафе и разходката, поехме към Шабла. Ще ни се смеете, но при предишното ни идване в Шабла бяхме останали с впечатление, че градчето представлява всичко онова, което е в близост до фара - доста запуснати къщи и пр.... Този път обаче се разходихме повече и установихме, че градчето е малко по-встрани от него и е много красиво. Фарът не е за пренебрегване, особено от любителите на "всичко български и родно".Той е най-старият по българското черноморско крайбрежие, с най-висока кула - 32 м, има най-интересна история и е с най-оригинална архитектура. Е, как при толкова НАЙ да не се отбиете в Шабла...Фарът влиза в експлоатация през далечната 1857 год. Този път не се задоволихме да разгледаме фара само от позицията пред него - мястото за паркиране. Заобиколихме го и стигнахме до морето, за да го видим и от тази перспектива. Освен това пред нас се разкри и високият бряг. После отидохме и до градчето, защото искахме да посетим "Зеления образователен център", но уви - беше затворен. Той изглежда многообещаващ - красивата построй е разположена в още по-красива градина. Ето ни още една причина да се върнем тук.

Следе Шабла поехме към Дуранкулак - тук идваме също за втори път. При предишното ни посещение най-неочаквано пред колата изскочи голяма птица, която успяхме да снимаме и в последствие разбрахме, че това е червеногушата гъска - тя прелита цели 6 000 км от България до Сибир, където зимува, и е включена в Червената книга на България. Да, за съжаление е застрашен от изчезване вид и да я видим в естествената й среда се оказа огромен късмет. Преди време в Бургас посетихме и малка изложба, разказваща за миграционния път на гъската.

В днешния ден се отправихме към Големия остров в Дуранкулашкото езеро. Изграден е Информационен център, който обаче не функционира. Отново табелите бяха основният ни източник на информация. Разбрахме, че още от 1975 год.на Големия остров в западния край на Дуранкулашкото езеро се провеждат археологически разкопки на селищна могила от каменно-медната епоха. По изграден дървен мост с перила стигнахме до острова, който, погледнат отстрани, не прилича на остров, тъй като има доста гъста растителност, покриваща водата.Тук попаднахме на информация за Храма на Великата тракийска богиня-майка Кибела(кр.на IV-I в. пр. Хр.), разположен на южния склон на Големия остров. Храмът е на около 2500 години и е един от най-големите праисторически некрополи в света. В близост до него са открити останки от най-старото и най-голямото неолитно селище в Европа от 5250 - 3800 г. пр.н.е. Какво беше учудването ни да разберем, че Големият остров е известен като Българската Троя! Защо тогава не бяхме чували за него...

Направихме си приказна разходка и научихме нещо нова - какво повече да искаме, нали...

Следващата ни цел беше Тутракан, на където се и отправихме. Забравих да спомена, че пътуването ни съвпадна с Великден и за нас беше важно да разберем дали в църквата в Тутракан ще има вечерна литургия. Но преди това...

Удължихме пътя си до Тутракан, тъй като се върнахме през Каварна, Балчик, Добрич, Силистра и Сребърна. Има вероятност да се пътува и покрай Дунав, но не рискувахме, защото имаме горчив опит с пътищата в тази част на България и затова избрахме по-дългия, но по-хубав път.И не сгрешихме.

В Тутракан нямахме направена резервация и се насочихме към ресторант и хотел "Лодката".Той е идеален за непретенциозните туристи като нас-стаята ни беше много уютна, с балконче, а в ресторанта хапнахме много вкусна рибка с гледката към Дунав - просто главозамайващо...

Още при първото ни идване в града през 2019-та година се влюбихме в него. Почитателите на подредени, шумни и изобилстващи от забавления градове няма да ни разберат...Оставихме сърцата си в Тутракан...Хората, града, Дунав, музеите, Рибарската махала-всичко ни хареса.И макар да се редуват запустели и полуразрушени с нови къщи, впечатляващи музеи и крайречен парк с разкопани улици, не се подразнихме от това, а напротив - оценихме чара на малкия град. И затова го избрахме за втора нощувка.

Предишния път видяхме музеите и сега искахме просто да си направим разходка, да похапнем нещо вкусно. Отидохме до църквата, която е в началото на любимата ни Рибарска махала, и разбрахме, че вечерта литургия ще има. След това седнахме в едно заведение в самата Рибарска махала, което очевидно беше ново, и се поддадохме на речните деликатеси - удоволствия за небцето. В по-късния час опитахме и кухнята на нашия хотел - и на двете места специалитетите си заслужаваха напълно!

Изненадани бяхме да видим разкопаните улици, които вечерта бяха и тъмни. Оказа се, че в момента тече с пълна пара ремонтна дейност. Това наистина е добра новина, защото се вижда, че градчето не е гъсто населено, възможно е и туристите да са понамалели. Така че всяко обновяване на града е добре дошло.

Както споменах, вечерта беше отредена на Възкресение Христово. Литургията ни изпълни с вяра и надежда в тези нелеките времена, в които живеем. Успяхме да отнесем огънчетата от свещите в хотела, който беше нашият дом за една вечер. На сутринта пихме кафенце с гледка към Дунав и поехме към Мемориалния комплекс "Военна гробница-1916 г.", когото не бяхме посетили предишния път. За всички забележителности в Тутракан можете да надникнете в статиите ни: https://okolobulgaria.com/indexin.php?maincat=1&d=1

Ден 3: Русе-скален манастир "Свети Димитър Басарбовски"-крепостта "Червен"-Иванови скални църкви-Русе

И така - тръгнахме в посока Русе, където щяхме да отседнем за последно, преди да се отправим към Бургас. Отново нямахме резервация, но това не ни попречи в движение да изберем супер хотел - на 1 мин. пеша от центъра.Перфектното местоположение! Споделяме и името му, защото действително много ни допадна и бихме нощували в него отново - хотел "Опиум".

Всяко посещение в Русе е магия! Обожавам този крайдунавски град! Никак не е случайно, че го наричат "малката Виена". Но преди да се разходим из Русе, решихме да видим скалните манастири около града, както и крепостта "Червен". Поехме в посока скален манастир "Свети Димитър Басарбовски". В новопостроената църква в днешния ден имаше кръщене и цареше празнично оживление. Първо се изкачихме по стръмните стълби до помещението, издълбано в скалата, в което е спял Димитър Басарбовски.Вдясно има скална църква с иконостас, изработен през 1941 г.В църквата има икона на Димитър Басарбовски, изобразен в цял ръст.

Скалният манастир води началото си от Второто българско царство. През 1937 г. тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир и възобновява манастира, след като известно време е бил без обитатели. В момента манастирът е единственият действащ скален манастир в България.

По друго стълбище, в непосредствена близост до нишите и църквата, се достига до новоизградена камбанария, а от надписа разбрахме, че това е станало през 2007 г. и е в памет на Елица Русинова, но не разбрахме коя е жената.До камбанарията има естествена пещера, в която е погребан монахът Хрисант.

Димитър Басарбовски е роден през 1685 г. в село Басарбово, прекарва целия си живот в светата обител, а днес мощите му се намират в Букурещ, в църквата "Св. Св. Константин и Елена". Не сме имали възможност да я посетим, но тя ще бъде една от първите ни цели при следващото ни отиване до Румънската столица.

Следващата ни спирка беше средновековния град "Червен". От манастира до крепостта са около 26 км. в посока юг. Крепостта е един от най-значимите стопански, църковно-културни и военни центрове по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Крепостта не ни беше известна преди да дойдем в този край и с нескрит интерес я разгледахме. Денят беше необичайно горещ. В началото има изкачване до крепостта и направо ни излезе душата докато стигнем, срещнахме и семейство с голямо куче, легнало под дебела сянка - явно категорично отказваше да продължи в тази жега. Гледките от крепостта са наистина възхитителни и си заслужават изкачването, а разходката е повече от урок по история!

Името на крепостта може би идва от прилагателното "червен", а също така е възможно то е дадено от руски заселници, които са напуснали град със същото име в Галиция след татарско нашествие през 13 век.

Крепостта е строена от траки, римляни и византийци, за да се стигне до турската доминация през 14 век, която довежда града до разруха.Открити са крепостни стени, феодален дворец, 16 църкви, две водоснабдителни съоръжения, останки от жилищни сгради, работилници и улици.

Разходката ни премина покрай:

1. Източната крепостна стена

2. Църква №6 - тя е в близост до главната улица, точно до източната крепостна стена

3. Северната крепостна стена

4.Църква №7 - тя е от 14 век и е вградена в Северната крепостна стена като част от схващането за божествена закрила от опасност.Пред църквата е била разположена една от златарските работилници в града

5. Жилищна и търговска зона - разкрити са 53 жилищни сгради, обособени в няколко квартала около 3 храма. През тази част на града преминава и главната улица на Червен - тя свързва източната и западната крепостна порта със Замъка на червенския болярин

6. Църква №2-най-представителният храм в Червен. Изградена е през втората половина на XIV в.

7. Бойна кула от XIII-XIV век

8.Църква №4 - нарежда се сред големите църковни постройки в Червен с пищна външна декорация.

9.Замък на червенския болярин - отбранявал се е от 5 бойни кули, първият етаж се е използвал за бойни нужди, над него са били жилищните помещения и е бил свързан с южното водоснабдително съоръжение

Отделете си най-малко час, за да разгледате спокойно Червен. А ако е и прохладно, удоволствието ви ще е пълно!

След Червен се насочихме към Ивановите скални църкви. От "Червен" разстоянието е около 30 км, или 30-40 мин. В подножието на скалния манастир, намиращ се до с. Иваново, има паркинг, а по оформена пътека се достига до църква "Света Богородица", в която най-добре са запазени стенописи от 13 и 14 век, създадени от търновски майстори. През 14 в. манастирът е център на исихазма.

В днешния ден имаше действително много посетители, но екскурзоводът успя да покаже и разкаже за стенописите. Непременно поговерете с него, за да ви разясни кой стенопис какъв сюжет от Библията пресътворява. Два стенописа ни впечатлиха най-много: единият е на Тайната вечеря, създаден много преди едноименната картина на Леонардо (тя е от 15 в.), позната по целия свят, както и стенопис на Христос, много наподобяващ известния и коментиран стенопис на "Христос в ракета" в с. Добърско-църквата "Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат".

Обходихме и обстойно разгледахме стенописите, от малката тераска хвърлихме поглед към изумителната природа и се върнахме при колата, за да потеглим към Русе. Следобедът и вечерта ги посветихме на разходка из града:красивите фасади на сградите, фонтаните, Дунав, паркът ... Мечтаем за няколко дена в Русе, за да му се порадваме на спокойствие.

Ден 4: Къщата на баба Тонка в Русе

В последния ден от това пътешествие се отбихме в къщата на баба Тонка. Тя е била "юначна и безстрашна жена", както я определя синът й - Никола Обретенов. Родът й произхожда от с.Червен. Тя възпитава синовете и дъщеря си в отдаденост на борбата за освобождение на България-Ангел и Петър тръгват с четите на Х.Димитър и Ст.Караджа, дъщеря й Петрана шие знамето на въстанието от 1875 г. През 1849 г. тя ежедневно помага на бежанци, макар да не е заможна, озовали се в Русе след буржоазните революции в Европа. Мъжът й - Тихо Обретенов, се разорява след Кримската война, но тя го подтиква да започне отначало и да се занимава с търговия. Самата тя започва сама да гледа 20 декара земя, както и копринени буби.

Къщата, превърната сега в музей, е закупена от Тонка и Тихо малко след като се венчават.

На долния етаж в къщата е пресъздаден русенски затвор - доста зловещо място.

Беше време да тръгваме в посока Бургас. Обогатени и заредени с толкова нови емоции и преживявания, скоро след това се замечтахме за нови пътешествия...

предходна статия