Раювски кромлех и паметник на Вълчан войвода

Решихме да посветим 2 дни през февруари 2020 г. на град Елена и заблежителностите в нея. За втори път идвам тук и опровергах себе си, тъй като често си мисля, че като си посетил едно място, то трудно може да те очарова и докосне отново. Времето беше разкошно, което още повече допринесе за прекрасния ни престой. При предишното ми идване не успях да видя всички набелязани обекти, но сега нещата вече стоят по друг начин. Освен китното балканско градче, на връщане минахме през Котел, Жеравна и Медвен, но за тях и за самата Елена ще ви разкажем отделно.

С пристигането ни в Елена планът малко се промени и за наше щастие - се разшири.Още вечерта на 31.01.2020 г.влязохме в Туристическия информационен център, който се намира на главната улица на градчето, и момичето, което работи там, ни посъветва да посетим Българския Стоунхендж, намиращ се в село Раювци - на около 15 км от Елена. С радост решихме да отидем и да разгледаме това непознато за нас до днес, но станало много популярно, както се оказа, място. Пътят е приятен и се пътува безпроблемно.

Каква беше изненадата ни като видяхме колко много семейства, повечето с деца, вече бяха там.

В самото начало на този комплекс на открито преминавате през висока врата, на която има надпис Мемориален комплекс "Вълчан войвода". Малко след това има удобен и широк паркинг, за да оставите спокойно колата си и да се разходите.

Мястото ни грабна на момента. Това е хълм над селото, от който се разкрива идеална гледка към язовир Йовковци, към планината и към селото. Пейките наоколо ви приканват да седнете и да се полюбувате на природата. Тишина и спокойствие цари навред.

Комплексът се състои от:

1.Кромлех -това е мегалитно съоръжение, подобно на долмените, с култово предназначение. Изградено е от големи каменни блокове, подредени в кръг или в няколко концентрични кръга.Раювският кромлех е направен по подобие на този в Стоунхендж.

2.Паметник на Вълчан войвода

3.Християнски храм параклис "Св.Петка Търновска"

За да разгледате всичко са достатъчни и 30-40 мин, но ако искате да прочетете надписите по камъните, да научите повече за Вълчан, да попиете от красивата природа и да си запалите свещичка в параклиса, си отделете поне 1 час, че и повече.

Тръгнахме към паметника на Вълчан войвода, извисяващ се гордо и величествено. Имаме усещането, че където и да отидем напоследък, Вълчан войвода ни намира. Преди дни бяхме в Златоград и в музея на Делю войвода имаше много информация за хайдутина от Странджа планина. Да видим негов паметник тук, в Раювци, беше изненадващо за нас. Това е единственият паметник на Вълчан. Прочут е с легендата , че е притежавал несметни богатства, които е криел из пещерите в Странджа, и не само, но всичкото имане той е искал да ползва с една-едничка цел-освобождението на България. Целият в бяло,облечен в традиционни хайдушки одежди и стъпил върху 3 сандъка със златни съкровища - така ни го представят създателите му Димо Бойчев и Владо Мъников. Научаваме от надписа на паметника, че Вълчан войвода е спонсорирал братята Евлоги и Христо Георгиеви в учението им, а чрез тях дарява средства за построяването на Софийския университет "Климент Охридски".

Вълчан е живял в кр.на 18 в. и нач. на 19 в. и е родом от Странджа планина. Първата ни мисъл е защо , след като е от Странджа, паметникът е издигнат тук и има ли изобщо връзка между животът му и местоположението на мемориала в негова чест край с.Раювци. Оказва се, че явно има: според написаното тук, след потушаването на селските брожения в Странджа през 1810 г. Вълчан войвода идва в Елена.

Голяма част от успеха му в залявянето на турските хазни той дължи на Емин-ага, който го осведомявал за това от къде ще мине хазната.

Той е изпращал пратеници при цар Александър I с искане да заплати всичко необходимо, за да започне Русия война срещу Турция с идея да освободи България. Това обаче не се случва.

Най-вероятно умира в Румъния, макар че безспорни данни за това липсват.

Взорът ни беше прикован от каменните блокове. Започнахме да ги оглеждаме и едва тогава видяхме, че на всеки камък е издълбана мисъл от известна личност. Всички изписани думи някак бъркат в душата и ни напомнят кои сме, къде сме, "питат" ни на къде вървим и искаме ли да сме това, което сме. Единственият ни съвет е да прочетете всички надписи - това е и смисълът да се видят каменните блокове. Не е ясно какво е представлявал Стоунхендж, но е съвсем ясно, че авторите на Раювския кромлех са искали да ни накарат да погледнем към себе си, да се замислим, за малко да спрем, да не бързаме.

"Единствено духовността ще ни възроди" - Слава Севрюкова

"А хорото е магичен ритуал-символ на единството, на кръга...Онази енергия, която изпитваме, докато играем хоро, е несравнима с друг танц..." - Баба Ванга

"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата" - Христо Ботев

Влязохме в храм-параклиса "Света Петка Търновска", запалихме си свещички и после поседнахме на една от пейките, за да се полюбуваме на язовира.

Върнахме се обратно към центъра на селото и обядвахме в "Раювския хан", който, без да се замислим, ви препоръчваме - много вкусно, безупречно чисто и уютно е !

Точно срещу него има още един новоизграден параклис - "Рождество Богородично", а малко встрани - табела с километрите до едни от най-известните градове в света.

предходна статия
Ахтопол и Гръцката къща -Около България