Крушунски водопади, Ловеч, Къкринско ханче, "Етъра", Соколски манастир, Трявна, Дряново, пещера "Бачо Киро"

Ден първи -16.05.2020 г.
Цел №1-Крушунски водопади
Моментът, в който посетихме тези прекрасни места-Крушунските водопади, Ловеч,Трявна и Дряново , е нетипичен не само за България, но и за света. Преди два месеца в България беше обявено извънредно положение поради пандемията от коронавирус и всички останахме по домовете си за по-голяма безопасност. Съвсем наскоро обаче ограниченията за пътуване и за ред други дейности отпаднаха и въпреки че опасността съществува и сега, решихме да потеглим отново на път, тъй като застоят не ни е любимо занимания. Първоначално искахме да отидем до с.Крушуна, да видим водопадите, да си спретнем барбекю за вечеря и на следващия ден да отпътуваме за Бургас. Но още със стъпването ни тук установихме, че ще ни е скучно и ще е много по-добре да видим повече места около Крушуна, още повече, че времето беше разкошно - термометрите показваха почти 30 градуса!
И така, сутринта на 16.05.2020 г. поехме от Бургас в посока село Крушуна. След около 4 часа и 300 км вече бяхме на мястото. Наистина не си представяхме, че толкова много хора ще са избрали същата дестинация като нас...До водопадите се достига лесно и бързо, което обясняваше и защо безброй родители с деца и хора от всички възрасти се бяха озовали на разходка точно тук. В началото има голяма порта с надпис "Крушунски водопади" и вход, който в момента е 4 лв. за възрастен. Около самия вход са накипрени няколко ресторантчета и след дългия път апетитният аромат ни примамваше, но не се поддадохме и поехме по пътеката. 30 мин. са досатъчни, за да се достигнат водопадите, но ще ви е много по-спокойно ако си отделите поне час. Преди да достигнете до тях, ще минете покрай Синия вир. Красотата на водопадите в този сезон е пленяваща - пълноводни са и в топъл ден като днешния можете да постоите и по-дълго време, за да им се полюбувате. Много искахме да запечатаме това място за по-дълго и за целта направихме наистина солидно количество снимки - от различните ъгли усещането и възприятието е различно. Пред водопада минавате по мостче, след което има пейки. Ние поседнахме на една от тях да отпочинем, но аз се връщах няколко пъти близо до каскадата, за да се опитам наистина да направя добри кадри на това прелестно място, което мечтаех да видя от години. Ако сте любители и на пещерите, ще сте двойно по-щастливи, тъй като този район изобилства от тях - можете да видите тук цели четири:Бонинската, Водопада, Урушка маара и Горник. В жегата не ни се влизаше в пещери, а искахме да се радваме на природата, и затова се задоволихме "само" с водопада, който ни изпълни с истинско блаженство и спокойствие. Освен красиво, това място е и много романтично и всеки, посетил го поне веднъж, ще усети духа на любовта, който витае тук.
Цел №2 - Ловеч
След като сбъднахме една мечта - да видим Крушунските водопади, пред нас стоеше дилемата на къде да поемем, но я решихме много бързо като отпътувахме за Ловеч, в движение направихме резервация за нощувка и се размечтахме за интересните места в града, които да разгледаме. Неочакваната промяна на собствения ни план ни нахъса още повече и възбуди приключенския ни дух. До Ловеч са около 34 км и за 30 мин. вече бяхме там, настанихме се в хотела и излязохме, за да видим на къде да се отправим. През пролетта вече ни се стои все по-дълго на открито и затова тръгнахме пеш към крепостта, извисяваща се над Ловеч. За да се стигне до нея, се минава през архитектурно-историческия резерват "Вароша". Очакваха ни стълби, калдъръми, цъфнали розови храсти, стари къщи с високи дувари, зеленина и спокойствие - типична атмосфера на възрожденски град. Със сигурност това е едно от най-приятните места за спокойна разходка по това време на годината. До самата крепост е издигнат паметник на Васил Левски-той е най-големият паметник на Апостола. Всеизвестно е, че Левски е родом от гр.Карлово, но е развивал активната си революционна дейност в Ловеч и околността, поради което в знак на признателност ловчанци са създали паметника, както и музея, посветен на Апостола на свободата. Паметникът, открит през 1964 г., се извисява с цели 14 м и се вижда почти от всяка уличка на Вароша. Вървейки нагоре към крепостта минахме и покрай църква "Успение Богородично",построена през 1834 год. След още малко ходене по красивите улички се озовахме в подножието на паметника на Левски. Нямаше почти никакви хора и се насладихме на спокойна разходка вътре в крепостта като попрочетохме информацията, предоставена тук. От това място има приказна гледка към Ловеч и река Осъм с покрития мост на майстор Кольо Фичето. Градът на люляците ни омагьосваше с всяка крачка...В нетипичните пролетни жеги люляците бяха прецъфтели, но си представихме крепостта, когато отново ще бъде окичена с приятния цвят и опойващия аромат на любимото ми цвете.
Нашата разходка започна на дясно след влизане в крепостта, минахме покрай базиликата, жилищата, църквите,след това покрай съвременна възстановка на църква с голям метален кръст, отново съвременно изграден малък амфи театър и след това се озовахме до замъка.
Първите следи от селище тук са от V хил.пр.Хр., а значително по-късно - IV-II в.пр.Хр. на същото място възниква тракийско селище, последвано от антично и ранновизантийско-IV-VI ,след което животът тук замира,за да се възстанови отново през IX-X век. През 1187 г. след 3-месечна обсада на крепостта е подписан мирен договор между византийския император Исак II Ангел и братята Асен и Петър, което пък поставя начало на Втората българска държава.Крепостната стена обгражда крепостта от всички страни, без южната, която е практически непристъпна.Освен кули, тук са открити останки от сгради с военно предназначение и гражданска сграда. В кр. на XII в.крепостта става цитадела (вътрешно укрепление в границите на по-голяма крепостна стена).В този период обикновеното население живее извън крепостта, по самия склон, и там е изнесено и занаятчийството.Впечатлиха ни основите на жилищата в крепостта - по запазените каменни основи добре можете да се ориентирате за тяхното разположение.Те са били каменни и без дворове. Аз поне си ги представям доста сбити едно до друго. В границите на крепостта са открити и 7 църкви.
Последното нещо, което видяхме, беше замъкът, разположен в североизточната и най-уязвима част от крепостта.Първоначално замъкът всъщност е бил военно укрепление.Изградена е кула, а също 3 жилищни сгради и навес.Тук е построена и малка църква.
Срещнахме и други ентусиасти, дошли на разходка тук, които заради жегата се бяха скрили на сянка.
Вечерта се отправихме към центъра на Ловеч и разбира се искахме да видим моста, дело на Кольо Фичето. Той е построен през далечната 1874 г., но през 1925 г. дървеният покрит мост изгаря.През 1931 г. е възстановен, а през 1982 г. е преустроен.В момента на него можете да пиете кафе с гледка към реката и да си купите сувенир за спомен.
Днешният ден приключи с разходка в централната част на Ловеч и вечеря с гледка към Осъм. Наистина не знаех, че централната улица на града е толкова голяма, макар сградите от годините преди 1989 г. да ми идват в повече, тъй като ярко контрастират с красотата във Вароша. Най-красивата сграда, която видяхме, всъщност е църквата "Св. Св. Кирил и Методий". А ресторанта "Драката", в който успяхме да си резервираме последната свободна маса, се оказа жива легенда в Ловеч. Менюто е само от няколко листа и изглежда като вестник, първата страница на който разказва историята на собственика. Много по-вълнуващо е да видиш, че мястото, което си избрал за вечеря, си има дух и минало и е пропито с интересна история за предприемчивост и находчивост. Стоян Минков - Драката е бил чирак в кафене тук в Ловеч от 12- до 18-годишен, след което отваря собствено кафене, което бързо набира популярност сред местните първенци. Той самият, заради сарказма и незлобливите си забележки, си спечелва прякора "Драката", който после става негово фамилно име. Години по-късно той купува двуетажна сграда, която превръща в образцов ресторант, предпочитан от търговци, министри, депутати и дори от самия цар Борис III, който подарява на Драката халба за бира. Заведението става най-предпочитаното място за банкети и приеми, известно с вкусната храна, много доброто обслужване и неподражаема атмосфера. През 1947 г. обаче е национализирано. Днес то посреща отново гости и изглежда така, сякаш превратностите на съдбата никога не са го доксвали. В началото малко се разочаровахме, че нямаше къде да вечеряме в квартал "Вароша", но историята на това място и гледката към моста и реката, съчетани с тихото и топло време, напълно компенсираха леко неприятното усещане в началото на вечерта. А думите от менюто "Бирата е доказателство, че Господ ни обича и иска да сме щастливи" от Бенджамин Франклин направо ни разтопиха...нали сме големи фенове на бирата, вдигнахме наздравица с по едно светло....
За начало на следващия ден си набелязахме старата градска баня "Дели хамам", която се намираше точно до нашия хотел, и Къкринското ханче.
Ден втори - 17.05.2020 г.
Цел №1 - старата градска баня "Дели хамам"
В неделя хамамът отваряше в 10 ч, така че не бързахме да ставаме.
Възприето е, че това е последният турски хамам, използван като хигиенна баня в България. Построена е през XVI-XVII век. Интересна е отоплителната инсталация, наречена хипокауст - означава "отопление отдолу", защото под пода е имало разстоение около 1 м, в което се е пускал топъл въздух. По подобен начин е имало отопление и в стените.Фурни, разположени отвън, затоплят въздуха и го пускат към пода и стените. Водата за басейните е отоплявана от други пещи. При влизане първо попадате в голямо приемно помещение - това е била съблекалнята.От там се преминава в първото помещение от същинската баня. В съблекалнята в момента можете да видите снимки на банята преди да бъде възстановена през 2014 г.- тънела e в разруха. Основният материал, който е използван за направа на банята отвътре, е мраморът. Подът на няколко места е стъклен и това позволява да се види отоплителната система.
Погледнато отвън се вижда, че куполът преминава през 3 барабана - осмоъгълен, 16-ъгълен и кръгъл, най-отгоре има лантерна.Осветлението вътре е осигурено чрез отвори на купола на банята. Освен светлина обаче отворите служат и за вентилация. След като излезете, ще можете да разгледате и оригиналния локомобил, използван в последствие като котел за подгряване на вода.
Горещо ви препоръчваме да изгледате филмчето за банята, което е около 11 мин., както и да прочете информацията, поднесена на тъчскрийн маси, за различните видове водни системи-терми, акведукти и хипокауст.
Цел №2 - Къкринско ханче
Да си в Ловеч и да подминеш Къкринското ханче е наистина невъзможно, така че поехме натам. Пътувайки за Къкрина, видяхме една табела с надпис "Пази мост", което ме заинтригува. Въпреки това не се отбихме, а продължихме.
В днешния ден ханчето беше затворено, но аз си припомних първия път, когато бях тук преди няколко години - буквално ме побиха тръпки, сетих се за разказите за Левски още от училище, за всички тревожни въпроси, които събужда у нас като българи загубата на Апостола на свободата.
В последствие прочетох, че на 26.12.1872 г. Левски върви от Ловеч към Къкрина със своя съратник Никола Цвятков Бакърджията и именно на Пази мост попадат на две турски заптиета.Тази среща всъщност изиграва фатална роля - заптиетата се усъмняват в това кои са двамата българи, които на връх Коледа обикалят из района, и в ранни зори на 27.12.1872 г. го залавят в Къкринското ханче. При предишното ми посещение уредничката на музея ни сподели, че Левски би могъл много лесно да се спаси ако се е бил отскубнал от заптиетата в ранната сутрин на 27-ми декември, тъй като гората е много близо до ханчето - влизайки в нея в тъмната част на денонощието, откриването му би било невъзможно. За нещастие той няма този шанс и е заловен...Единствен "свидетел" на това събитие е старият бряст в двора на ханчето, който е укрепен с метална кострукция с кръст на върха. Пред него е поставена и паметна плоча.
С течение на годините ханчето запустява и в кр. на XIX век в. е опожарено. Възстановено е в последствие и е открито на 10.05.1931 г.Така то се превръща в първия музей, посветен на Апостола.
Можете да влезете в самото ханче - атмосферата му е типична за онези далечни времена- скромна и бедна Вътре има легло, дърва за огрев, глинени съдове, дори слама, бъчва, буре, паралия с трикраки столчета,тезгях...
Остава въпросът дали поп Кръстьо е предателят на Левски - тема, която е разисквана в годините многократно.Все още оканчателно това не е известно, но ние оставаме с надеждата, че залавянето на Апостола на свободата е резултат от злощастно стечение на обстоятелствата.
Цел №3 - "Етъра"
Поехме към "Етъра" и мога да кажа, че това беше най-приятното ми идване тук. При предишните ми посещения повечето работилнички не работеха, а други интересни обекти дори не бях забелязала. Е, в днешния ден разгледахме "Етъра" на длъж и шир и нито многото хора, нито високите за сезона температури ни попречиха.
"Етъра" отваря врати на 7 септември 1964 г. и е създаден по идея на габровеца Лазар Донков. "Етъра" пресъздава бита, занаятите и поминъка на Габрово и района през епохата на Възраждането. Зачудихме се какво означава "Етър" и узнахме, че това е древното название на река Янтра.
Най-общо казано,без да съм напълно изчерпателна,"Етъра" включва:Водни съоражения, Занаятчийска чаршия, Часовникова кула, Мостове, Църква с училище.Да се пише за това богатство в подробности е доста трудно и затова ви представям само това, което ни заинтригува и впечатли.Всички съоражения тук са възстановени, пренесени или реставрирани.
Още в самото начало на разходката ни попаднахме на голяма дървена лъжица, а след нея видяхме предшественика на пералнята на килими, както се пошегувахме. Малко след това се озовахме до бичкиджийницата - водно съоражение за рязане на дъски и талпи. Следващото водно съоражение е воденица - долапкиня, последвана от гайтанджийска одая и бояджийница. Общо водните съоражения са 10 на брой: две воденици, тепавица, две валявици, бичкиджийница, гайтанджийска одая, два струга за гаванки и за бъклици, точило. Малко след това стигнахме до първия мост, от който започва занаятчийската улица, а преди нея е църквата с училището, разположено на втория кат . Признавам, че при предишните ми посещения не я бях забелязала и сега наистина се зарадвах, че има още с какво да ме изненада "Етъра". Църквата "Свето Богоявление" с училището е копие на храма от село Радовци от 1868 год.След като запалихме свещички в храма, се качихме да видим и възстановката на класна стая от онези време. Освен типичните черна дъска, катедра и чинове, зяпнахме от почуда, след като забелязах няколко черни табелки с шнур за закачване на врата на ученика с надписи от рода на "Ленивъ","Покоренъ","Непокоренъ". Явно възпитателните методи преди повече от 100 год. се различават доста от съвременните...
Занаятчийска чаршия
Работилниците са действащи и освен да получите информация за занаятите от отминалите времена, можете да си закупите нещо наистина ръчно изработено. Ние се снабдихме с дъска за хляб.
Първо влязохме в Гачевската къща, която е била собственост на майстор-колар - на първия етаж е коларската работилница, а на втория - жилищната част. Направата на каруца/талига е доста сложен занаят, тъй като съчетав в себе си уменията на ковач, дърводелец и дървостругар, а и на художник, тъй като по-заможните клиенти са поръчвали изписана каруца. Вторият етаж е наистина впечатляващ с размерите и обзавеждането си. Тук е показано и плетенето на рогозки от царевична шума, както и примитивен стан. След това се озовахме пред табашката къща, наречена така, защото на първия си етаж е табашка (кожарска) работилница. Вторият етаж е жилищен,доста по-скромно обзаведен от другите къщи, с голям чардак, използван за сушене на кожите.Разходката ни продължи покрай работилницата за музикални инструменти и бакърджийска (медникарска) работилница. Останалите работилници, представени в "Етъра" са още грънчарска, дърворезбарска, мутафчийска (обработка на козина, от която се правят торби,дисаги,пътеки и др), сарашка(обработка на кожи), иконописна, кожухарска, тъкачна, куюмджийска (златарска), хлопкарска, шекерджийница за приготвяне на халва, локум, захарни петлета и др.сладки изделия, къща с фурна и шарладжийница. В Мотковото кафене, под което е и шекерджийницата, седнахме да отдъхнем, да пийнем кафе на пясък и да се освежим с домашно приготвен сок. Нямаше как да устоим и на сладките изкушения - опитахме от вафлите с халва, които със сигурност са най-вкусните.
Шарланджийската работилница със сигурност ме заинтригува най-много.Тя също беше убягнала от погледа ми при предишните ми идвания тук. В нея се произвежда шарлан - масло от орехови ядки, макар от персийски думата да означава "масло от сусам".Шарланът се използва за готвене и осветление.Технологичният процес включва 5 етапа:изпичане, мелене, варене, пресоване и съхранение. След като ядките се изпекат във фурната за около 2 часа, те са готови за мелене, което от своя страна продължава- часа .Мелницата се задвижва с животинска сила - кон или магаре. Получената смляна каша (тахан) се вари за около 2 часа, а изварената каша се пресова за 2-3 часа. Готовият шарлан се съхранява в глинени съдове, които са полувкопани в земята.След като се запознахме и с този занаят, се покачихме на втория етаж от къщата, от където има хубав изглед към цялата улица.
Разходката ни продължи към втория мост, часовниковата кула(използвана в миналото както да оповестява начало и край на работния ден, така и за наблюдателна) и покрай Саковата къща, в която отдолу има дюкян, а вторият етаж отново е жилищен. Според мен тя е емблема на "Етъра", тъй като присъства на почти всички рекламни брошури и лични снимки на посетителите. Тя е била собственост на търговец на бубено семе, една от най-големите с обзавеждане, което е внесено от 3 държави, има вътрешна баня и тоалетна и цели 21 прозореци!
Покрай навес със стари превозни средства като каруци и др. достигнахме до последните обекти, които разгледахме - тепавица, воденица-караджейка, механично точило, пушило за сливи, сушило за сливи и мандра.
Цел №4 - Соколски манастир
Соколският манастир е само на няколко километра от "Етъра" и затова решихме да го посетим. Мястото е уединено, както се полага на всяка Света обител, и въпреки многото желаещи да го видят, тук е дори още по-прекрасно от преди, особено през пролетта.
Църквата към манастира те привлича от пръв поглед с изящните стенописи по външната фасада. Мечтаех да вляза и вътре и този път този блян се сбъдна.
Името на манастира, както и името на основателя на манастира-Йосиф Соколски, получават названията си от Соколова пещера, където е разположена обителта.
Смята се, че чешмата в двора на манастира е дело на самия майстор Кольо Фичето. Тук е отсядал Васил Левски, а Неофит Бозвели е учителствал в манастирското училище.
Цел №5 - Трявна
Оттук поехме към Трявна, за да се насладим на духа на това балканско китно градче. Нямахме резервация и не знаехме на къде да се насочим, но още с паркирането вниманието ни беше привлечено от хотелче с името "Възрожденци", където и отседнахме.Харесваме този тип места за настаняване - създадени с вкус, чисти и утни.
В Трявна има много за разглеждане, но най-типичното за това място са дърворезбите, което естествено ни насочи към Даскаловата къща, която е точно срещу хотела.Строена е в началото на XIX век за заможния тревненец Христо Даскалов, който е бил търговец на гюл и коприна. В съзнанието на посетителя остава най-вече историята за 2-мата майстори-резбари Иван Бочуковеца и Димитър Ошанеца, които от Гергьовден до Димитровден създават, всеки отделно от другия, без да виждат творчеството си, 2 слънца-2 резбовани тавана:Майско слънце и Юлско слънце.Едното символизира младостта, а другото - зрелостта.
Вечерта отдъхнахме и събрахме сили за следващия нов ден.
На сутринта се разходихме през стария каменен мост до Часовниковата кула и посетихме "Тревненското школо", в което освен историята на образованието в града, има и картинна изложба, както и експозиция на часовници. Това е първото българско светско училище в Трявна, което отваря врати на 26.10.1839 г. Използва се взаимоучителния метод, при който напредналите ученици участват в обучението на по-малките ученици. Във възстановената класна стая се вижда, че едновременно се обучават по писане ученици на 3 етапа: на първия чин - писане с пръст върху пясък, на втория - писане с калем върху дъски и на третия - писане на хартия с перо и мастило. Петко Рачев Славейков учителства тук 8 год. и той разделя училището на класно, или главно, и взаимно.
Ден трети 18.05.2020 г.
Цел №1 - Мостът и музей на Кольо Фичето в Дряново
Емо беше малко разочарован, че мостът на Кольо Фичето в Ловеч не е оригиналният, затова решихме да отидем до Дряново и да видим другия от многото мостове, създани от него из България, но вече каменен и напълно оригинален. С помощта на навигацията и табелите, безпогрешно се озовахме до моста, който е в края на градчето. Точно до него има графити върху стена, представящ Кольо Фичето, който държи мост. С времето рисунката, създадена през 2014-та год., е поизбеляла.
За да научим още за живота и градежите на майстора, се върнахме, за да посетим и музея, посветен на делото му. Пред него е издигнат и паметник на майстора. Освен изчерпателна информация за сътвореното от него, са направени и макети на най-известните църкви, мостове и др., така че ще придобиете напълно реална представа за делото му. Той е роден тук 1800 г. и след период на обучение и усъвършенстване на уменията си, той започва самостоятелно да проектира и строи. Дори турската власт го признава за майстор. При дейността си той се ръководи от един основен принцип:икономия на място, материали и средства.От уредничката в музея научихме, че няма нито една снимка на Кольо Фичето приживе, единствената запазена е тази от погребението му. Името му остава вписамо само и единствено в църквата "Света Троица" до Търново.
Сред най-известните му творения са: Къщата с маймунката в Търново, мостът над река Янтра, чешмата в Соколския манастир, конакът в Търново, който след Освобождението е превърнат в сграда на Учредителното събрание и в него е приета Първата българска конституция, покритият мост над р. Осъм в Ловеч, Икономовата къща, каменния мост и черква "Свети Никола" в Дряново, но още ханове, джамия, камбанария, фабрика, гостоприемница. Всички негови градежи са описани, за да се помни делото му. Занемяхме, признаваме си, пред толкова силния творчески подем и изящни творения на възрожденеца от Дряново.
Бяхме изненадани да узнаем, че името на Никола Фичев носи морският нос Колю Фичето в Антарктида.
Разходихме се към църквата "Свети Никола", а от там поехме към "Дряновския манастир".
Цел №2 - Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил"
Поизморени и гладни, стигнахме до манастира, но решихме първо да отдъхнем. Още в Дрянова научихме, че тук има експозиция "Археология и Възраждане", за която не знаех, и нямаше как да я пропуснем. След като хапнахме най-вкусния манастирски боб и отпочинахме, се почувствахме направо като в разказа на Елин Пелин "Под манастирската лоза" - пълното блаженство ни обзе. След гастрономическото удоволствие, идваше ред и на нова доза информация. Музеят се намира точно до манастирската гостилница.
Експозициите са две - първият етаж е посветен на Априлското въстание, а на долния се помещават археологически експонати. Васил Левски е основателят на Дряновския революционне комитет още през 1870 г. - 6 год.преди избухвнето на Априлското въстание, по време на което под 200 български въстаници удържат цели 9 дена атаката от страна на турците,които наброявали няколко хиляди.Бачо Киро е начело на въстаналите българи в манастира.Самият той, след като обсадата пада и манастирът е опожарен, се спасява, но е предаден и заловен. В музея могат да се разгледат много архивни снимки, цитати, рисунки, предмети и униформи на опълченците от онези тъжни, но славни времена. Тук са съхранени и черепи на поборниците за свободна България.
Археологическата сбирка е съставена от находки от района и предимно от открити такива в пещера "Бачо Киро". Можете да разгледате оръдия на труда и кости от диви животни датирани в периода от 100 000 - 10 000 г.пр.Хр. Също така са изложени върхове на копия, предмети от бита отнасящи се към V - VI в. от н. ер. Вниманието ни привлече дъска и калем за писане от XIX в., църковно-славянски книги от XIII-XIX в., пафти от XIX в.
След като излязохме се отправихме към църквата на манастира и запалихме свещички.
В непосредствена близост до манастира е пещера "Бачо Киро" , за която точно тези дни доста се пишеше и говореше в медиите, тъй като нови проучвания доказват, че тук са намерени най-ранни следи от Хомо Сапиенс. От манастира до пещерата са около 15 мин. пеша, като се върви по много приятна пътека. В самата пещера има 2 маршрута - къс и дълъг. Ние минахме само късия, който е около 300 м., тъй като нямаше голяма група,към която да се включим, за да видим по-дългия маршрут.
Още на влизане в пещерата ще видите 3 фигури на първобитни хора. Дали реално така са изглеждали си остава загадка за нас. Направени са рисунки на неандерталеца, които онагледяват бита на тези хора. В стъклени витрини са изложени и находки от кости на пещерна мечка.
Тъй като времето навън беше прекрасно, не ни се стоеше повече в тъмната и влажна обстановка на пещерата, затова поехме обратно към колата. Пред това обаче младежът, който е на входа на пещерата, ни "облъчи" с известна доза конспирация. Според него хора е имало преди милиони години, но са изчезнали, преди отново да се появят, и че тази информация се крие от официалната наука. Може и да е така, но напоследък ни писна от конспирации от типа, че ще ни "чипосват", че ни послушват и затова решаваме да не влизаме на дълбоко в подобни разкази и се сбогуваме.
Бяхме виждали повечето забележителности и преди, но наистина всяко ново идване дава и нов поглед върху нещата. Различно е и много по-хубаво от преди! Пътувайте и се радвайте на всеки ден! До скоро от нас!

Интерпретативен маршрут "Птици" в Странджа

Село Българи и нестинарите, Варвара и Ахтопол
Ако тази статия Ви е харесала, запишете се и за нашия бюлетин за още интересна информация директно във Вашата електронна поща!
Коментари
Място за Вашия коментар: