Село Българи и нестинарите, Варвара и Ахтопол

Една кратка разходка в края на месец май е идеалното преживяване след около 2 месеца на изолация, наложена на целокупния български народ и на почти всички държави по света като превантивна мярка срещу появилия се изневиделица коронавирус, който, подобно на агресивен огнедишащ змей, нападнал напълно неочаквано баззащитно село, порази почти всяко кътче на планетата.

Огънят, като повечето символи, си има две лица - хем спасител, хем унищожител... Напоследък съм завладяна от словото на авторката Ивинела Самуилова и тъй като нейният разказ за нестинарите в Странджа възбуди любопитството ми, решихме да отскочим до село Българи, където и до днес има нестинарски игри на празника на Св.Св.Константин и Елена - 3-ти срещу 4-ти юни ( по стар стил). В неделния ден по обяд поехме натам от Бургас и след около час стигнахме селцето. В центъра му си стои куп от дървета, които очакват да се превърнат в жарава, за да станат арена за танца на босите нестинарите. Преди все си казвах, че това е твърде туристическо вече и няма нищо общо с автентичния ритуал, но сега смятам, че е добре да се показва и на наши, и на чужди този необичаен танц, тъй като само така той се е съхранил, а и вече е част от нематериалното световно културно наследство на ЮНЕСКО. В центъра на селото е изградена и чешма с информационни табели, които разказват и за нестинарството, и за село Българи. В Кметството пък има "Информационен център Нестинари", който в почивен ден е затворен, но ако решите да се отбиете до Българи, непременно го направете в делничен ден, за да научите от местните хора повече за това древно вярване. Казват, че корените на нестинарството се свързват с Дионисиевите празници или с траките и култа им към Слънцето...Някои изследоветил твърдят, че обичаят е изцяло езически, но християнските иконите, които носят и се пазят от нестинарите като че ли опровергават това твърдение, въпреки че те не почитат православния календар и празници. Казват, че силната им и непоколебима вяра ги пази и закриля, помага им да не наранят стъпалата си в жарта. Състоянието, в което изпадат, е подобно на транс. Много мистерии има, но няма да се спираме на факти и легенди сега. В центъра на селото е и църквата "Св.Св.Константин и Елена", за жалост също заключена в този ден.

От Българи решихме да си направим обяд в село Варвара и по-точно в ресторантчето "При Димо" - на влизане в селото в посока Ахтопол завивате покрай църквата и ката минете през моста заведението ще ви бъде от дясно. То е много популярно и явно не само за хората в района, защото повечето маси вече бяха заети. Идваме тук за втори път - предишния път се нагостихме със зарган, а сега сменихме менюто и похапнхаме други пресни рибни деликатеси. Отпочинали под дебелата сянка и заредени се отправихме към Ахтопол, като искахме само да се разходим из любимото ни градче.

Времето предвещаваше дъжд и затова забързахме ход. В момента тече усилен ремонт на центъра, който, оказа се, няма да приключи преди летния туристически сезон, а ще продължи на есен. Въпреки многото протести на местните хора, ремонтът беше стартиран -за добро или зло,но ние оставаме със силната вяра и надежда, че е за добро и градът ще придобива все по-хубав вид . Обичаме мястото повече от всяко друго в България и ще е наистина безкрайно тъжно красотата му да бъде помрачена от недомислици.

Тръгнахме по крайбрежната алея, която разкрива красива гледка към емблематичния фар, който снимаме през всички годишни времена. Колкото и пъти да идваме, не ни омръзва. Покрай кафене "Prego" стигаме до църквата "Свето Възнесение Господне" и старото гръцко училище. Влязохме в църквата, за да запалим свещички и сменихме няколко думи със свещеника, който ни венча точно тук преди почти 2 години...Толково ни е мило всичко, че още не сме тръгнали, а си мечтаем да се върнем скоро. Дъждът наближава и на бърз ход се връщаме към колата и потегляме към Бургас. А още не знаехме, че най-красивата гледка ще ни се покаже след малко...Дали от дъжда, дали от някакви водорасли - не разбрахме, но морето имаше толкова причудлив тюркоазен цвят, че на три пъти спирахме, за да се опитам да запазя този необичаен цвят, който не бяхме виждали до днес...Безбрежна красота, която е и рядкост, и ценност, трае само миг, след който изчезва...

Магия има в този край...Нещо силно ни привлича безвъзвратно...Скоро отново ще бъдем там...

предходна статия