Януарско приключение в Елена, Котел, Медвен и Жеравна

Към Елена поехме в последния ден на януари, когато традиционно там е снежно и студено, но не и тази година. Хубавото на топлото зимно време е, че пътуваш без проблем и че прекарваш доста по-дълго време навън, наслаждавайки се на природата и забележителностите на открито.

След като се настанихме в хотел "Перун", който избрахме заради перфектното му местоположение - точно на централната улица, излязохме да се поразходим. В статията, посветена на Вълчан войвода и Раювския кромлех, ви споменахме, че първо се отбихме до Туристическия информационне център, където усмихнатото и любезно момиче ни посъветва да отидем до село Раювци.Можете да прочетете за приятното ни прекарване там: http://okolobulgaria.com/event_show.php?id=215

Вечерта похапнахме в механата към хотела, която си беше почти пълна. Много ни хареса това, че за всички гости на хотела се предвиждат места и в ресторанта, дори и да не сте казали, че ще вечеряте там, тъй като градът през уикендите е пълен, местата в механите не достигат и явно често се изпада в ситуация, при която гостите на хотела не могат да вечерят в ресторанта към него.

На следващия ден предиобедът беше посветен на с.Раювци, а следобедът-изцяло на Елена и нейните потайности. Дали има такива? Да, и ще разберете какво и защо да не подминавате, ако сте в градчето.

Първата ни спирка беше Музеят по палеонтология (наука, занимаваща се с изучаване и изследване на растителни и животински вкаменелости от минали геологични епохи).Най-малко очаквахме такъв музей да има в Елена, защото градът в съзнанието ми винаги е свързан с епохата на Възраждането, образованието и съхранения дух от онова време. Основател на музея е акад. Тодор Николов - негова снимка има още в началото на влизане. В нач. на XIX век геолог от Франция, а после и от Австрия проявяват силен интерес към геологията на българските земи и по-конкретно към Еленския край. Голямо внимание на района обръща първият български геолог проф.Георги Златарски, последван от редица видни български геолози. Макар тази материя да е безкрайно сложна и непонятна за нас, разглеждаме находките с интерес. Всъщност вкаменелостите, които са на на милиони години, могат да бъдат опреличени на страници от книгата с историята на Земята. Тук са показани основно вкаменелости от безгръбначни, каквито са открити в този район.

Входът за музея е едва 2 лв. за възрастен и 1 лв. за деца, студенти и пенсионери, което ни изглежда направо без пари, а да се поддържа такова богатство не е нито евтино, нито безплатно.

В Елена всяка къща и улица са история. На излизане от музея веднага се натъкнахме на къща с надпис: " В тази къща за родени революционерите за освобождението на България от османско робство ..."

Тръгнахме към архитектурно историческия комплекс "Даскалоливница", който е огромното богатство на Елена. Той включва класно училище "Даскалоливница", Камбуров хан, храм "Св.Никола" и храм "Успение на Пр.Богородица". Из класното училище ни разведе екскурзоводът, който е истинска подвижна енциклопедия. "Даскалоливницата" е основана от Иван Николов Момчилов през 1843 г. за нуждите на първото българско класно училище. Името е дадено от Петко Рачев Славейков по аналогия с думите "леене на свещи", т.е. тук се "леят" даскали.С две думи - това е школо за подготовка на учители. Тук се е ползвала нова учебна програма и нови педагогически похвати. Състояла се е от 2 класни стаи, 1 стая за преподавателя и 1 стая за учебните помагали. Днес тук има музейна експозиция на тема "Елена през епохата на Възраждането". Много от учениците тук, след завършване на образованието си, отиват в различни български краища, където създават училища, читалища и дори революционни комитети. Еленчани вземат дейно участие в създаването на оригинални и преводни книги, те са редактори и сътрудници в периодичния печат и допринасят за създаването на литературния български език.

След "Даскалоливницата" влязохме в Камбуровия хан. Невероятна история ни очаква и тук. Той е построен в средата на XIX век в село Йовковци и носи името на своя собственик Стоян Камбура, но поради строежа на язовир "Йовковци" е демонтиран и отново построен на това място в Елена. Понякога наистина всичко е възможно, дори това цяла сграда да бъде пренесена, за да не остане в забвението на дъното на язовир. В момента вътре ви очаква изключително богата етнографска експозиция, която представя предмети от бита на българина, интериор на дома му, както и мъжки и женски носии, а също булчинско облекло и дрехи, очевидно принадлежали на богати българи от региона. Можете да разгледате също обредни хлябове и дърворезби, пъстри килими, черги и стан, на който са били тъкани.

Отправяме се към църквата „Успение на Пресвета Богородица” , която е внушителна със своите размери и почти невъзможно да я заснемем цялата: 33 метра е дълга, 21 метра е широка и 25 метра е висока. Построена е за 2 години - от 1836 до 1838 год. по инициатива на еленчани и на мястото на стар параклис. Тя е най-голямата в цяла северна България до Освобождението и една от най-големите в страната до наши дни. Към нея има и кула на камбанария, изградена през 1912 год.

Щяхме да допуснем огромна грешка като подминем храм "Свети Никола", тъй като беше заключен, но решихме да попитаме екскурзоводката и тя го отвори, за да го разгледаме ние и другите посетители. Нещо изумително ни очакваше вътре! Храмът е така построен, че отвън изглежда нисък и прихлупен, но изненадата ни беше огромна, когато пред нас се разкри невероятната му красота отвътре. Тази църква е най-старата в града и това се вижда от прекрасните стенописи. Тя е построена през 16-ти век. Историята разказва, че през 1800 г. е унищожена от кърджалиите, но е възстановена, при това без позволение от турската власт, през 1804 г. за 40 денонощия с помощта на местните родолюбиви българи. В нея са се съхранявали ръкописни книги, писани на пергамент, пазени от свещеник, който ги е давал за ползване.При опожаряването обаче голяма част от тях са изгорели.

Същият ден за вечеря си запазихме маса в механа "Трухчев" и освен вкусните гозби, там ни очакваше и истинско веселие, градусът на което повдигаха основно няколко дами. Оказа се, че танцуват народни танци от години-е,ясно беше, че са от моята кръвна група, така че бързо си влязохме в ритъм. Често си мисля как бихме се забавлявали и как изобщо бихме се чувствали без нашата си музика и нашите танци, ако живеехме в чужбина...

Преди да отпътуваме на следващия ден отидохме до родната къща на Иларион Макариополски- водача на църковно-националната борба. Домът е впечатляващ - големи стаи, широки тераси, просторен двор. За съжаление, освен да разгледате интериора на къщата, не можете да научите каквото и да било за живота на Иларион Макариополски, освен ако не ви разкажат за него, тъй като липсват обичайните табла с информация. Той получава образованието си в България, а по-късно и в Гърция. Църковно-националната борба той води от Цариград. Най-открояващият се момент от нея е денят, в който Иларион Макариополски не споменава името на вселенския гръцки патриарх по време на тържествената великденска служба на 3-ти април 1860 г. и така символично отхвърля властта на патриаршията над българското паство.

Решихме да отпътуваме за Бургас не по същия маршрут, по който дойдохме, а да се насочим директно към Котел по балканския път. Опасенията ни, че пътят е в лошо състояние, се оказаха напълно неоснователни. Макар и планински и тесен, пътят е в почти идеално състояние и за около час стигнахме до Котел. Били ли сте там? Е, ние не бяхме стъпвали в това градче и потеглихме към него с голямата кошница, т.е. с желания да видим поне 3 негови забележителности: Галатанското училище, Природонаучния музей, Пантеона на Георги Ръковски. Неделята предполага много често затворени врати, ето защо се ограничихме с Пантеона, но и само той беше достатъчен, тъй като информацията, на която се натъкнахме, предполага престой от няколко часа, ако решите да я изчетете и да разгледате всичко подробно. В Пантеона всъщност има експозиция "Котленски възрожденци" и нейното богатство наистина ни смая. Разделена е на 4 зали: Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери. Акцентът в първата зала е върху личността на Софроний Врачански и неговото дело, целящо именно будителство сред българите през епохата на Възраждането. Въпреки изпълнения си с премеждия живот, Софроний Врачански остава в историята като пръв в няколко много важни за просветата направления: прави първия препис на "История Славянобългарская" от Паисий Хилендарски (има го в музея), издава "Неделник" - първата печатна книга в новобългарската история, автор е на първия автопортрет, автор е и на първата автобиографична книга, която повечето помним от училище - "Житие и страдание грешнаго Софрония", пише първия печатен позив към българите от Букурещ (призив към българите да помагат на руските войници по време на Руско-турската война от 1806-1812 г.) и е пръв водач на българската емиграция в Букурещ.

Още на влизане погледът ни беше привлечен от възстановена класна стая във взаимно училище с редица детайли: чин с пясък, чин с дъсчици и калем за писане, табло на наказанията, похвални кавалерии.

Следващата зала, посветена на Просветителите, разказва за нуждата от добра образователна система в България през първата половина на XIX век, както и за борбата на българите срещу гръцката църковна политика. Две личности, родени в Котел, се открояват в тези борби за българско училище и независима българска царква - д-р Петър Берон и Неофит Бозвели.Д-р Петър Берон, научаваме, е владеел писмено и говоримо 9 езика, завършва медицина в Мюнхен и остава известен като автора на първия български учебник с научни познания - "Буквар с различни поучения", известен като "Рибния буквар" заради картинката на делфин на последната страница.Той изпраща на свои разноски ученолюбиви българчета да се образоват в Европа и подпомага с лични средства училищата в Котел, Елена, Русе и др. Изложена е стъкленица със сърцето на д-р Петър Берон. Представено е първото българско списание "Любословие" на Константин Фотинов.

Следващата по ред е зала Бунтовници като в нея са представени най-дейните и отявлени котленци в руско-турските войни-кап.Георги Мамарчев,кап.Хадживълков и Георги Симеонов (Гаджал войвода).Представени са образци на хайдушко оръжие, въоръжение от руско-турските войни и хладно оръжие.

Четвъртата и последна зала е Революционери, разказваща за делото на Георги Раковски. Целият му живот е посветен на една цел-освобождението на България, но освен революционер той е и писател, поет, журналист, историк, филолог, етнограф. Раковски организира издаването на 4 вестника, пише поемата "Горски пътник", съставя 2 плана за освобождение на България и създава Първата българска легия в Белград. В залата може да се види ковчежето, както и саркофага, изработен от 3-ма котленци, в които са съхранявани останките на героя.

Самият Пантеон е построен през 1981 г. , за да се почете името на този непримирим човек, живял с една мечта - да види България свободна като активно участва в това велико дело. Тленните останки на Раковски почиват тук, като първо са пренесени от Букурещ в София, а после - в родния му Котел.

След Котел решихме да се отбием и в Медвен - родното място на друг бележит българин - Захари Стоянов, роден с името Джендо Стоянов Джедев, започнал учението си тук, а след това е овчар в Добружда, в последствие отива в Русе и става член на Русенския революционен комитет. Деен участник и летописец на Априлското въстание, днес остава в съзнанието ни с неговите "Записки по българските въстания". Къщата е скромна според днешните ни представи, но в действителност за онези времена е била образец в развитието на строежа на домове в района - в началото къщите са били едноетажни без прозорци, а в последствие стават двуетажни с малки прозорчета. На първия етаж е представен битът на българина от епохата на Възраждането, а на горния етаж в 2 стаички са разположени 2 различни експозиции. Едната разказва за историята на Медвен, природата в района, занаятите (основно овчарство и свързаните с него овчарска резба и тъкачество, а също дърводелство, бъчварство, пчеларство, кожухарство), за мъжкото и женското облекло и за по-известните личности, родом от тук. В Медвен е била изградена църква "Великомъченица Марина", килийно училище и читалище "Извор". Следващата стая е посветена на Захари Стоянов. Изложени са 2 лични негови вещи -"многострадалният му куфар" и фракът му и различни екземпляри от книгите му. Научаваме, че е бил и член на Русенската масонска ложа. Изложени са чернови и факсимилета от негови творби.

След Медвен поехме към Жеравна и това беше последното място, което видяхме в този ден, преди да потеглим за Бургас. Денят преваляше и затова имахме време само за една забележителност и за една кръчма - не повече :) Жеравна е родното място на Йордан Йовков и макар повечето познавачи и любители на творбите му да го свързват с Добруджа, всъщност родната му Жеравна е вдъхновението му за създаването на неговите "Старопланински легенди".

От Медвен до Жеравна стигнахме за около 20 мин, паркирахме в началото на града и тръгнахме спокойно по красивите и някак топли и уютни калдъръмени уличките с желание да стигнем до къщата на Йовков и не след дълго се озовахме до нея. Тя е едноетажна с голям двор, в който е издигнат паметник на писателя. Той е живял тук до 13-годишен, след което семейството му се преселва в Добруджа. Вляво на влизане в къщата е стая, в която е пресъздадена обстановката от ежедневния живот на семейството, а вдясно са изложени вещи на автора, копия от негови творби, интересни факти от творчеството му. Тук можете да видите писалката на Йовков, с която е писал "Старопланински легенди", както и мраморна плоча от чешмата в двора на Хаджи Вълчо от Жеравна, надписът от която е ползван от Йовков за мото към разказа "Божура".

След толкова много емоции, впечатления и приказно пътуване нямахме търпение да продължим към някое следващо място из родината, което да ни разкрие своите тайни и истории.

предходна статия